В годината, в която отбелязваме 130 години от първото национално изложение по овощарство, „Празникът на плодородието“ отново доказа, че истинското богатство на Кюстендил са хората-съобщава социалната страница на Община Кюстендил, предаде репортер на „Кубер перс“

Социалната кампания „Празник на плодородието за всички“ 2026 ще зарадва над 100 души в неравностойно положение. За тях празникът идва у дома – с плодове, топли печива и сокове, произведени в Овощната градина на България. Но най-ценният подарък бяха вниманието, човешката топлина и усещането, че никой не е забравен.

За поредна година празникът излиза извън пределите на централния площад и достигна до домовете на хората в нужда – както в град Кюстендил, така и в най-отдалечените села на общината.

Кампанията се провежда под патронажа на кмета на Община Кюстендил инж. Огнян Атанасов, който подчерта:

„Стараем се да спазваме традициите и да ги предаваме на децата. Преди всеки голям празник се стараем празникът да стигне до хората, които нямат възможност да дойдат на площада – с печива, плодове и сокове от местни производители, за да могат и те да усетят празничната атмосфера и плодородието.

Начинът, по който днес провеждаме празника, ни доближава до онзи от преди 70 години. Възрастните хора, които посещаваме, някога са били част от този празник. Днес те нямат възможност да дойдат на площада, затова ние отиваме при тях. Благодарение на техния труд и на техните ръце Кюстендил е Овощната градина на България.

Кюстендил винаги е бил символ на плодородие, но е хубаво да не забравяме, че най-голямото богатство са хората. В годината, в която отбелязваме 130 години от първото национално изложение по овощарство, още веднъж показваме, че плодородието има смисъл, когато е споделено. Щастлив съм, че успяхме да занесем празничния дух до домовете на хората, защото истинският празник е този, който достига до всеки.“

Понякога един малък жест, топла дума и отделено внимание значат много повече, отколкото можем да си представим. За хората, които посещаваме, този празник не е само кошница с плодове или вкусно печиво – той е знак, че са помнени, ценени и важни. А техните спомени ни напомнят колко дълбоки са корените на тази традиция.

Сред хората, които зарадвахме, беше и 95-годишната баба Венка, която сподели с вълнение:

„Винаги сме го празнували и много се радвам, че продължавате традицията. Винаги е бил голям празник. Трогната съм, че сте ме уважили. Спомням си Празника на плодородието отпреди 70 години – с много маси, щандове и хора от близките села. Всичко беше отрупано с плодове.“

Нейните думи са напомняне, че традициите се пазят не само чрез празниците, които организираме, но и чрез уважението към хората, които са ги създавали и предавали през годините.