Самоубийството е един от най-сериозните здравни проблеми в световен мащаб, отчитайки загубата на приблизително по 1 милион човешки живота всяка година, информира за електронното издание Елена Андонова експерт в РИОКОЗ -Кюстендил.
Анализът показва,всеки 30 секунди някой се самоубива някъде по света, на3 секунди някой се опитва да умре. В България всяка година около 1500 души умират поради самоубийство, а други 3000 души правят опит да отнемат живота си; над 70% от тях са в детско-юношеска и младежка възраст. То е сред трите основни причини за смърт сред младите хора на възраст между 15 и 35 години. Самоубийството има сериозно въздействие най-малко върху шест човека. Психологичните, социални и финансови последици от него върху семейството и общността са неизмерими. Самоубийството е комплексно явление, което през вековете е привличало вниманието на философи, лекари, социолози, психолози и хора на изкуството. Като сериозен проблем на нашето обществено здравеопазване, самоубийството изисква нашето внимание, но за съжаление, неговата профилактика и контрол не са лесна задача. Профилактиката на самоубийствата изисква пълен набор от дейности, включващи предоставяне на възможно най-добри условия за отглеждане на децата и младите хора, ефективно лечение на психични разстройства и контрол на рисковите фактори на средата. През 1999г. СЗО стартира SUPRE – световната инициатива за профилактика на самоубийствата. В международен аспект самоубийствата са сред първите десет причини за смърт във възрастовата група между 15 и 19 години. Профилактиката на самоубийствата е задача на цялото общество. В изпълнението на програмата се включват РИОКОЗ, РЦЗ, местни структури за суицидопрофилактика, църква, психодиспансери и др. Най-чести рискови фактори са: недиагностицирана или недолекувана депресия, разстройство на личността, алкохолизъм, злоупотреба с наркотици, шизофрения, органични психични разстройства и др.
Най-често се самоубиват хора с психични разстройства (от 45 до 70%), с депресии (около 15%) и шизофрения (около 10%), т.е. хора със заболявания, които могат да се лекуват или подържат с лекарства. Някои от тези хора или нямат време да се консултират с лекар, или се страхуват да потърсят помощта на психолог или психиатър – страх от заклеймяването, страх от общественото мнение, страх от стигмата. Рисковите групи са сред лицата с депресия, зависимост или друго психическо разстройство, лица с тежки соматични заболявания, ученици от 10 до 18 години, военнослужещи, служители на МВР и МО, жертви на насилие, безработни мъже и жени от 25 до 50 години, възрастни и самотни хора. Най-често депресията се познава по безпричинната тъга, загубата на интерес към почти всичко, краткотраен сън или ранно събуждане, чувството за вина, безпомощност или малоценност, наличието на раздразнителност или безпокойство, безапетитие, липса на сексуално желание и др. Списъкът може да бъде дълъг... Оплакванията са истински, мъчителни, но без органична причина, без промени в изследванията. Това е депресията. Тя слага маската на соматично (телесно) заболяване и невинаги е лесна за откриване. Особено в последните години депресията е често срещано състояние. Тя се поражда на първо място от социално-психологични причини(безработица, безпаричие, семейни конфликти, домашно и улично насилие и др.) и може да доведе до опит за самоубийство. Ако не се вземат мерки, разбира се. Едва на второ място като мотив при опитите за самоубийства е любовта. Мислите за оцеляване изместиха любовната мъка. Има обаче и ендогенни (вътрешни) причини: намаляването на серотонина и метаболитите му в гръбначно-мозъчната течност (което може да се установи с маркери) води до агресия и автоагресия.
Има и хора с т.нар. суицидно поведение. Когато говорят за смърт, за самоубийство, трябва да им се обърне внимание. Те искат да кажат, че не се чувстват добре. Техните думи са всъщност вик за помощ, изречени между другото... Много характерна е юношеската депресия. При нея няма явно отчаяние, а само – бягства от дома, агресия, правонарушения, употреба на алкохол и наркотици, т.е. едно предизвикателно поведение. Мъжката депресия също се “маскира” - пиене, агресивност, домашно насилие, зад които трудно може да се открие страданието, болката на душата.
Кубер прес |
