Удачно е министър Мирослав Найденов да поиска БДС за производството на хляба, след като стандарта беше въведен за колбасите, месото и млякото, каза пред медии Милен Николов хлебопроизводител и президент на фирма „Феста”- Кюстендил.
По този начин ще стане ясно какъв хляб ядем, какви смески се слагат в него и колко е бялото брашно, поясни той. Използването на фуражно брашно е практика, защото липсва качествено. Производителите на зърно не трябва да сеят пшеница два пъти на едно и също място. Николов смята, че хлебопроизводителите работят на ръба на фалита, без възможност да инвестират в нова техника. В Кюстендил хлебарите работят с 30 -годишни машини, конкуренцията сваля цените на изделията които не вървят, нелоялни хлебари продават евтини банички с икономисана извара, което пречи да повишим цените на качествените закуски, каза още Николов.
Той разясни, че преди брашното се купувало за 40 ст.,хлябът бил 0,75 ст., сега брашното е 65, насъщния върви на 1 лв. Шефа на „Феста” се оплака от липса на работна ръка и неефективността на профилираните гимназии като тази по Туризъм, чиито ученици карали стаж във фирмата, без заявка да останат на работа. Николов коментира проверките на РИОКОЗ които не можели да ги контролират защото нямало регламентирани правила за производството на хляба.
Причина за ниското качество на насъщния и липсата на разнообразни асортименти е затворения кръг: зърноприозводител, мелничар и хлебопроизводител, с производство- 5- хиляди хляба на час.
Кубер прес |
