Строен върху основите на разрушен от турците християнски храм, на мюсюлманския молитвен дом не му било съдено да просъществува Стара легенда в Дупница разказва, че каменен кръст белязал съдбата на единствената джамия, строена някога в този български град. Вградили го някъде през 15 век поробени християни, които използвали сълзите си вместо вода за строежа. Турските завоеватели ги принудили да съборят съществуващия там православен храм и на негово място да вдигнат минаре в прослава на чуждия бог. В името на паметта народна, окованите строители подредили жълти каменни блокове във формата на кръст, който да изпъква на фасадата.
� за да се знае от поколенията, че някога на това място е имало олтар на църква. Така дамгосана, джамията просъществувала няколко века до Освобождението, когато сградата била превърната в затвор. Днес даже името й е потънало в забвение, а помещението се използва като изложбена зала. Преданието разказва още, че на мястото на днешна Дупница имало българско селище, изравнено със земята от османците. Българите били наказани за това, че при отбраната си убили един от турските предводители. За отмъщение побеснелите орди съсякли мъжете, заедно с жените, старците и децата. Оцелелите по чудо при кланетата малцина жители намерили спасение край руините на стара крепост и там с времето обособили Горна махала. Те нямали право да слизат в новия град, основан наново от нашествениците. Били ползвани единствено като безплатна работна ръка.

Кубер прес