Ексклузивен репортаж от квартално кафене в Кюстендил
Обикновените българи както тук, така и зад граница трябва сами да се борят за правата и да устояват позициите си-под това мото премина разговора с емигрантката Росана, дошла в отпуск за да види близките си.
24-годишната Росана Димитрова преди броени дни се завърна от Кипър в Кюстендил. От четири години живее и работи в чужбина с надеждата да се завърне в европейски град. Кое е накарало Росана да напусне родния край и какво е мнението и за младите хора в Кюстендил? Това са нещата, които Росана споделя пред репортер на „ Кубер прес”. -„Познавам хора уважаващи ме, заради самата мен . След дълги разговори успяха да ме убедят да замина. Стандартите на живот в чужбина са по-високи и забравяш, че в град като Кюстендил работиш за оцеляване”-така започва разказа си събеседничката. –„Когато си чужденец и все още не знаеш езика, възможностите са малки. Свиквайки с това как се работи в чужбина опознаваш хората, печелиш доверието и успяваш да се реализираш. Това е дълг процес, нужно е търпение и инат.
Наблюденията зад граница показват, че много сънародници не желаят да се върнат в България. Тежко е когато виждаш хора с добро образование-бивши учители, лекари и др. да работят в кухни, на полето, в строителството. От разговори с тях разбрах, че им е трудно да се адаптират в новите професии.Четирикратно по-високо заплащане задържа българите при чужди работодатели. Въпреки квалификацията си напусналите страната не исакт да се върнат. Ние сме силни, отиваме сами в чужбина и се оправяме.
След придобиване на опит взимаме семейство и деца, измъквайки ги от мизерията, нищетата в опустяващия Кюстендил. Най-хубавото е, че дори извън страната българите бързат да инвестират в образованието, като пращат дацета в училище.
Малките българчета, свикват и не усещат липсата на родния край.
Мои приятели от Кюстендил не виждат смисъл да учат и да създават семейства, защото животът е много труден. Тези които все още са тук, или тъпчат на едно място, или търсят варианти да хванат гурбета.”
На въпрос- Има ли надежда след членството ни в ЕС, нещата у нас да се променят Росана прояви оптимизъм:-„ Надеждата ми е голяма, след разговори които имах с англичани и гърци свързани с България, разбрах тяхното отношение към страната. Споделят, че имаме условия за по-добър живот и много от тях са привлечени от природата в България. Знаем колко често чужденнци-турсти идват, някои купуват къщи за да живеят тук. Те казват, че България ще се развива много добре в сферата на туризма, но липсва по-добро обслужване и модернизиране.
С времето всичко, надявам се, да си дойде на място и да заприличаме на нормална страна. Дали ще продължа да работя в чужбина е трудно да отговоря със сигурност.
Не е лесно когато свикнеш да разполагаш с пари като бял човек, да рискуваш и да се подложиш отново на бедност- не е препоръчително.
Обичам Кюстендил, затова в навечереито на местните избори ги поздравлявам и искам да бъдат по-силни, позитивни и да не се предават.
България е прекрасна страна но обещанията на управляващите са повече от възможноситте им. Обикновените българи сами трябва и са длъжни да се борят за да извоюват правата си - каза в заключение Росана.
Ина Василиева |
