 Кандидатът за народен представител от “Възраждане” за област Кюстендил Димчо Димчев заяви, че България трябва ясно да постави приоритет върху развитието на ядрената си енергетика и да прекрати безконтролното разширяване на възобновяемите източници, които към момента не могат да заменят базовите мощности, предаде репортер на „Кубер прес“.
„Не можем да си позволим да унищожаваме земеделската си земя в името на т.нар. зелена енергия. В Кюстендил, който традиционно е овощната градина на България, виждаме как плодородни терени се превръщат в соларни паркове, а регионът постепенно се обезлюдява.“, коментира Димчев.Той подчерта, че енергетиката трябва да остане стратегически сектор под силен държавен контрол, който да гарантира сигурност, достъпни цени и защита на националния интерес.
По отношение на планираната водородна долина „Захир“ в региона, кандидатът за народен представител постави под въпрос реализацията на проекта. „Как ще се произвежда зелен водород без наличието на достатъчен воден ресурс? Това са въпроси, на които обществото очаква ясни отговори.“, посочи той, като припомни и масовото недоволство на местните жители срещу изграждането на фотоволтаични паркове върху земеделски земи.
Димчо Димчев обърна внимание и на сериозните проблеми около ТЕЦ "Бобов дол":
"Налице са злоупотреби свързани с изгаряне на отпадъци, което пряко застрашава живота на хората.Недостатъчния контрол доведе до инциденти,включителто пожари и човешки жертви",заяви той.>
Той коментира още, че „Възраждане“ ще настоява за сериозни инвестиции в електропреносната мрежа в региона, която в момента е силно амортизирана и създава риск от токови удари, причиняващи щети за домакинствата и бизнеса. „Ще продължим да се противопоставяме на унищожаването на земеделски земи за изграждане на фотоволтаични паркове. Кюстендил трябва да запази своята идентичност и икономически потенциал, а не да се превръща в жертва на необмислени енергийни политики.“.
Енергетиката е ключов стълб на българската икономика, от който зависят социалната стабилност, индустрията и националната сигурност. Само достъпна, устойчива и сигурна енергийна система под реален държавен контрол може да гарантира работеща икономика, заетост и енергиен суверенитет. Енергийната политика трябва да служи на националното развитие, а не да следва външни идеологически и пазарни модели. През последните десетилетия секторът беше отслабен от външен натиск, лобизъм, корупция и вътрешни зависимости. Под прикритието на „зеления преход“ се закриват базови мощности, изкривява се пазарът и се прехвърлят тежести върху домакинствата, бизнеса и бюджета.
Въглищната и ядрената енергетика - евтини и стабилни източници, са ограничавани чрез регулации и въглеродни квоти, докато ВЕИ се субсидират непропорционално, без реална системна ефективност. Резултатът е ценова нестабилност, дефицити, високи разходи за компенсации и загуба на позицията на България като нетен износител на електроенергия. Основните проблеми са натискът върху базовите мощности, неефективното подпомагане на ВЕИ, зависимостта от външни фактори и липсата на реална независимост на регулатора, което подкопава доверието и защитава недостатъчно потребителите.
Ето какво още се съдържа в националната политика на “Възраждане” в сектор енергетика:
Защита на стратегическите енергийни обекти - Приемане на Закон за защита на стратегическите енергийни обекти, който да забранява закриване, приватизация или разпродажба на базови мощности. Въвежда засилен държавен контрол върху ключови централи, мрежи и инфраструктура. Допуска временна държавна намеса при заплаха за енергийната сигурност. Енергетиката е част от критичната национална инфраструктура и държавата трябва да има механизми, с които да гарантира нормалния икономически и обществен живот.
Запазване и модернизация на въглищната енергетика - Гарантиране на работата на комплекса „Марица-изток“ до изчерпване на запасите. Инвестиции в модернизация и екологизация вместо административно закриване. Внедряване на технологии за улавяне и управление на въглеродните емисии, съобразени с икономическата ефективност. Целта е запазване на работни места и стабилност и сигурност на електроенергийната система.
Ядрена енергетика - Възстановяване на партньорските отношения с Русия в областта на ядрената енергетика за: Възобновяване и завършване на проекта АЕЦ „Белене“. Гарантиране на доставки на ядрено гориво. Управление на отработеното ядрено гориво при икономически и технологично изгодни условия.
Газ - Възстановяване на доставките на тръбен природен газ от Русия при
икономически изгодни условия. Реална диверсификация на доставките на пазарен принцип, без замяна на една зависимост с друга.
Регулиране на ВЕИ сектора - Спиране на всички големи ВЕИ проекти. Забрана за изграждане на ВЕИ върху земеделски земи и гори. Програма за изграждане на ВЕИ единствено върху покривни конструкции на вече изградени жилищни и стопански сгради с цел енергийна ефективност и оптимизиране на сметките за ток на домакинствата и бизнеса. Отмяна на принципа на мълчаливото съгласие и автоматичните разрешителни режими.
Развитие на хидроенергетиката - Хидроенергийният потенциал на България е значително под нивото на възможностите си. Язовирите са с ниски обеми, съоръженията са амортизирани, а инвестициите са крайно недостатъчни. Потенциалът за развитие на ВЕЦ е значително по-голям, но изисква не само технически решения, а инвестиции и дългосрочно управление на водните ресурси.
Национална стратегия за устойчиво енергийно развитие - Развитието на енергетиката трябва да следва цялостен икономически и индустриален модел на развитие на страната, а не хаотични решения „на парче“, продиктувани от наднационална европейска политика.
България – енергиен център на Балканите - Възстановяване на ролята на страната като водещ производител и износител на електроенергия в региона. Активна и суверенна политика в секторите електроенергия, газ и мрежи, защитаваща българския национален интерес.
Kuber press
>
|
