Поредната среща от Инициативата "Срещи с наследници на 13 -ти Рилски пехотен полк" е със Цветанка Джонев и брат й Васил Стойнев Георгиев -достойни наследници на Стойне Георгиев Скенедрски -участник в 13 -ти Рилски пехотен полк,срещата не е просто разговор за миналото ажив урок по Родолюбие, от отези които се помнят дълго и се носятв сърцето, съобщи за "Кубер прес", Цветомира Маринова председател на НЧ „Ген. Вл. Заимов – 2013“ – гр. Кюстендил .
Инициатор и организатор на тези родолюбиви срещи е Народно читалище „Ген. Владимир Заимов 2013“ – гр. Кюстендил. Читалището отново доказва, че е пазител на българския дух и историческата памет – място, където миналото среща настоящето, за да има бъдеще.
Един достоен българин -Стойне Георгиев Скендерски е роден на 21 август 1923 г. в село Друмохар, община Невестино. Починал е на 23 ноември 1995 г., едва на 72 години. Участник е във Втората световна война като кандидат-подофицер във Втора тежкокартечна рота на 13-и Рилски пехотен полк. Сражавал се е в боевете при Пчиня и Страцин – тежки и съдбовни дни за българската армия.
„Беше велик човек – добър, красив, умен, честен и много трудолюбив“, споделят Цветанка и Васил. В думите им има обич, но и гордост – гордостта на деца, израснали с примера на достоен баща.
По време на войната Стойне Скендерски е тежко ранен. Разказвал как кръвта му изтичала, как куршумите свистели безмилостно над главите им в онази проклета война. Оцелял по чудо – благодарение на немски офицер, който му се притекъл на помощ в решаващ момент.
„Разказваше ни, а ние слушахме с гордост и тъга“, спомнят си неговите деца.
Раната оставя траен отпечатък – единият му крак останал по-къс с няколко сантиметра. Болката го съпътствала цял живот. Получил ордени, грамоти и малка пенсия като участник във войната. Но според него признанието било малко в сравнение с преживяното.
„За него ордените нямаха стойност“, казва Цветанка. „Може би е бил прав.“
Стойне Скендерски не бил член на БКП, не заемал облаги или привилегировани постове като военен инвалид. Но бил горд човек – честен и неподкупен. И това, казват децата му, било най-голямото му отличие. Семейство, възпитано в чест и труд -Заедно със съпругата си изградили силно и уважавано семейство. Научили децата си на честност, трудолюбие и почтеност. „А ние научихме нашите деца на същото“, споделят Цветанка и Васил. Така паметта продължава – не само чрез снимки и документи, а чрез ценности.
Стойне Скендерски е бил и председател на Ветераните от войните в село Друмохар. Ветераните се събирали, отбелязвали годишнини, почитали загиналите другари. Имало и тъга, и радост – защото онзи, който е минал през огъня, знае цената на мира.
Срещата премина не само с разкази и спомени, но и с жест на признателност. Цветанка Джонева, освен че пише стихове, разкази и мисли, е и талантлив художник. Тя подари своя картина на клуба на запасните офицери – символичен поклон пред паметта на воините.
Картината бе приета от Боян Милушев – председател на СОСРЗ в Кюстендил. Жестът бе посрещнат с уважение и благодарност, като израз на жива връзка между поколенията. На срещата бяха донесени множество документи и снимки – безценни свидетелства за военния път и житейската съдба на Стойне Скендерски. Но най-ценни останаха думите и спомените.
„Помним и почитаме. Така е и така ще бъде, докато има кой да се спомня за него“, казват неговите наследници.
Нека неговите внуци се гордеят със своя дядо. Нека Друмохар помни. Нека Кюстендил помни. Нека България помни.
Защото паметта е жива, когато се споделя. А народ, който пази героите си в сърцето, остава силен – въпреки времето.
Kuber press
>
|
