 В духа на признателността и живата историческа памет се състоя поредната среща с наследници на славния 13-и Рилски пехотен полк – част от онези легендарни български части, изписали със златни букви имената си в историята на войните за национално обединение, съобщи за „Кубер прес“, Цветомира Маринова председател на НЧ “Вл. Займов“-2013 в Кюстендил. Този път честта беше да чуем разказа на наследниците на подпоручик Рангел Тасев Татарски – най-младия знаменосец на полка, герой, чиято съдба съчетава храбростта на бойното поле с дълбока духовност и служба на общността.
Рангел Тасев Татарски е роден на 8 септември 1896 г. в село Стенско, Кюстендилско, в семейство на преселници. Детството му било белязано от труд и строго възпитание. Грижел се за говедата, а баща му – човек на реда и дисциплината – го посрещал всяка сутрин на портата с по някой шамар „за пакостите, които ще извърши днес“. Тази сурова, но характерна за времето закалка изгражда у младия Рангел чувство за отговорност, издръжливост и чест.
Едва на 16 години той заминава доброволец на фронта с една от мобилизационните вълни на българските младежи, устремени към войните за освобождение и обединение на българските земи и народ. Участва в редица тежки сражения и остава в паметта на бойните си другари като смел и решителен воин.
Спомените, предадени от неговия внук – д-р Станимир Герасимов Наков, звучат и днес с неподправена сила. Дядо му разказвал за високия боен дух на българските войници:
„Отпред се изправя ротният командир, извиква: ‘На нож! Напред, юнаци българи!’ И ние, като лавина, тръгвахме с мощно ‘Ура!’ по пет на нож. Противникът се плашеше от нашия устрем и бягаше пред нас като зайчета. Хвърляха си раниците, а често и оръжието.“
Лозунгът, който им давал крила, бил да освободят „братята роб македонци“, да ударят врага зад Солун и да се върнат по родните места – при семействата, жените, децата и нивите си. А в същото време ежедневието на фронта било сурово – дневният порцион често се свеждал до сто грама хляб, два картофа или кочан царевица.
В едно от сраженията Рангел Татарски бил назначен за водач на разузнавателен отряд. През нощта, попаднали между вражеския и българския артилерийски огън. „Ако противникът настъпеше, щяха да ни изловят като пилци“, спомнял си той. Вкопан в земята, под свистенето на снарядите, свалил кепето и цяла нощ се молил: „Господи, ако ни съхраниш и тая нощ, ще ти бъда вечно благодарен.“ На сутринта се прибрали живи и здрави – и обетът бил даден.
След края на войните той остава на служба като фелдфебел и става най-младият знаменосец на 13-и Рилски пехотен полк. Носител е на Орден за храброст – I степен, Орден за военни заслуги, два ордена за отлична служба, два ордена за заслуга и медал за участие в Първата световна война – свидетелство за признатия му подвиг и вярност към Отечеството.
Обичал да казва, че бил строг, но справедлив. Когато рапортувал сутрин на командира, „паметникът пред казармата се тресял“ – толкова мощен и строен бил гласът му. Пенсионира се рано – едва на 40 години – като герой от войните.
Завръща се в родното си село Стенско и изпълнява обета си. Повече от 40 години служи като църковен настоятел – безвъзмездно, без заплащане. Грижи се за църквата, за двора и за гробищата. Разчиства ги, огражда ги, поставя железни врати, изгражда каменна чешма. От гробището прави истински гробищен парк. Мечтаел над вратата да бъде поставен надпис: „Имот и слава –тук остава.“
В Кюстендилския край почти нямало човек, който да не познава дядо Рангел. Той бил силно духовен човек, с непоколебими принципи и ясно разбиране за понятието отечество, свобода, чест и достойнство. Знаел цената им, защото бил платил с младостта и здравето си за тях.
Разказът на неговия внук – д-р Станимир Герасимов Наков, завършил медицина със златен медал, специалист по ортопедия и травматология и началник на травматологично отделение в София – бе не просто семейна хроника, а урок по родолюбие. В думите му се усещаше не само гордост, но и дълбока отговорност към паметта на предците.
Срещата завърши с минута мълчание и с усещането, че паметта за героите на 13-и Рилски пехотен полк не е просто история, а живо наследство. Защото, както казват старите хора – „народ без памет е народ без бъдеще“.
А когато си спомним за хора като подпоручик Рангел Тасев Татарски, разбираме, че България се крепи на такива мъже – истински българи до мозъка на костите си.
Организатор: НЧ “Вл. Займов“-2013 в Кюстендил.
Следващата среща ще е на 25 февруари 2026 г. в клуба на СОСЗР от 17:30 ч.
Kuber press
>
|
