Регионална библиотека "Ем. Попдимитров" ще представи на 18. 08. 2025 г. от 18:00 ч. във Възрожденското училище-Бойко Антонов и книгата “Емигрантски воли и неволи”,предаде репортер на „Кубер прес”. В представянето ще участват редактора Тодор Костадинов и автор на сборниците с разкази и новели “Софийско жителство”-“Ничия – Трите начина на Мариана”-“Разкази против забрава Анти-Некролози".
От редактора на тази книга-Бойко Антонов не е писател. Поне той не нарича себе си така. Бойко Антонов е разказвач на истории, повечето от тях истински. Ще кажете: Каква е разликата между писател и разказвач на истории? Според мен – най-вече в претенцията...
Бойко Антонов не беше писател. Но постепенно стана. Защото разбра, че няма нищо лошо в това да доизмислиш една история, да доизмислиш човешка съдба, да доизмислиш нечий подвиг или падение... С това той прекрачи границата и от разказвачеството скочи направо в литературата.
Когато започнахме работа по тази книга, той беше разказвач на истински истории. Сега, когато тя вече е факт, той е писател. Но, честно казано, много ми е трудно да го убедя да си го признае. Както всеки писател, Антонов разказва истории от своя собствен живот.
Както всеки писател, той започва със случки от детството („Кино”, „Шампион”), с първите трепети на юношеската любов („Страх”), с мощните импулси на истинската любов, която довежда героя почти до саможертва („Къде зимуват раците”)...
Безспорно, най-значимото произведение в книгата е „Емигрантски воли и неволи”. Безхитростно, методично и почти документално, Антонов ни разкрива дългия път, по който е станал американец. И на всяко стъпало, след всеки етап, след всяка загуба или победа, читателят си казва: ”Аз бих ли го извършил? Бих ли направил тази жертва? Бих ли преживял тази обида? Бих ли продължил след всичко това?” Съдбата на героя е едновременно и обикновена, и изключителна, и стандартна, и невероятна. И такава я прави преди всичко животът, не толкова авторовата фантазия, която в този разказ почти изцяло отсъства...
В третата, последна част на книгата Бойко Антонов е вече нормален среден американец. Той пътува по света като член на международна благотворителна организация, която обединява задоволени от живота гмуркачи и харпунджии. Те отстрелват големи и редки риби, след което ги даряват на сиропиталища, детски домове, бедни и нуждаещи се хора - в Нова Зеландия („Как станах син на маорите уакатане”) , Мексико („Щастлив ден в Палапас Вентана”) и къде ли не по света...
Някои от тези истории направо те грабват и не те оставят до последния ред. И те не винаги са весели, красиви и екзотични. Разтърсваща е съдбата на героинята от разказа „Повелителката на акулите” – и тя, и нашият повествовател никога няма да престанат да обичат тези страшни морски чудовища. Но на каква цена?
Отговорът на този и много други въпроси ще намерите в тънката книжка, която държите в ръцете си.
Kuber press
>
>
|
