На 29 януари Кюстендил ще отбележи 130 години от Освобождението от турско робство. Община Кюстендил, отдел ”Култура и духовно развитие” и Регионалният исторически музей подготвят съвместна програма, която ще бъде реализирана в деня на събитието – предаде агениця ”Кубер прес”.
Както за България, така и за Кюстендил Руско–турската война от 1877/78 г. по същество е завършек на многолетните борби на българина за национална независимост. За нас тази война си остава освободителна, защото такава я възприеха и описаха в творчеството си Вазов и Славейков. Българският народ с благодарност отдава почит към хилядите знайни и незнайни загинали руски, румънски и финландски воини и българските опълченци, оставили костите си по нашата измъчена родна земя.
Свободата не дойде наготово за българския народ, тя беше изстрадана, осмислена и заслужена. Щеше ли да я има, ако го нямаше Априлското въстание с ”кървавото писмо” на Тодор Каблешков, с "Хвърковата чета" на Георги Бенковски и с баташкото клане? Щеше ли да я има, ако го нямаше Христо Ботев и Апостола-Левски, Георги Стойков Раковски и Любен Каравелов, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, ако ги нямаше хайдушките чети, възпети в народните песни?
На този свят януарски ден се полага да извикаме в паметта ни спомена за Освобождението на нашия град Кюстендил. Неговата съдба, или по-скоро шанс, да бъде последният освободен български град в тази война, защото можеше да остане извън освободените територии на Отечеството ни, съгласно водените преговори за примирие между двете воюващи страни. Поради натиска на въстаналите българи от близките села начело със Симо Соколов, Христо Границки, Митьо чарбаджи Гогев, Христо Векиларчев, на новосформираното временно градско управление с митрополит Иларион и градските първеници и, не на последно място, застъпничеството на италианския посланик Виторио Позитано и вицегубернатора на София Марин Дринов - генерал Арнолди променя бъдещата съдба на Кюстендил, като изпраща руски войски в града.
Свободата в региона беше изкупена с жертвите от Карпошовото и Разловското въстания, окичена с подвизите на хайдушките чети на Румена войвода и Ильо войвода, огрята и подготвена от дългия списък на църковни и просветни дейци като Яков Каменички, Иларион Ловчански и Кюстендилски, даскал Аверки поп Стоянов, даскал Димитри, Захари Струмски и други.
Всички със своята себеотдайност и жертвоготовност, със своето човеколюбие и благородство са пример за нас, съвременните българи, за осмислен и достоен живот. Настояще и бъдеще може да има един народ, само когато черпи сили от живителните сокове на миналото си, който е успял да съхрани традицията и е способен на уважение и благодарност към предците си.
Празненствата по повод историческия юбилей ща започнат в 9.30 часа с автопоход от пл.”Велбъжд”-село Коняво-село Соволяно-пл.”Велбъжд”, с полагане на цветя върху паметниците на загиналите за свобода.
10.30 часа ще бъде отслужен молебен в храм ”Успение Богородично”. В 11 часа от площада в Кюстендил тръгва празнично шествие с духов оркестър към паметника на Ильо войвода. Кметът Петър Паунов ще изнесе реч послучай 130-годишнината от Освобождението на Кюстендил. След полагането на цветя и венци пред паметника на Ильо войвода в 12 час,а следва посещение на Гробищен парк с полагане венци на гробовете на Ильо войвода, генерал Савойски и ген. Горонович. Вечерта от 18 часа ще се проведе празничен концерт в читалище „Братсство”. В голямата зала на читалището слово ще произнесе директорът на Историческия музей в Кюстендил Валентин Дебочички. Гостите на програмата ще чуят стиховете от Вазовата ”Епопея на забравените” в изпълнение на актьора Борис Велков. В концерта със свои изпълнения ще се представят вокална формация ”Неразделни” и смесен хор ”Братство”.
Кубер прес |
