 Пролетта преваля, горещите дни за тази година отдавна напират и ето го и лятото, ние туристите от туристическо дружество „Осогово“ гр. Кюстендил с нетърпение очаквахме това пътуване, което планирахме заедно с Мая и Богомир Богомирови, информира за „Кубер прес”, Силвия Михова – секретар на ТД „Осогово“ гр. Кюстендил.
При село Брезе пътуването беше с автобуса и потеглихме нагоре. Мая ни обясни, че „Понор“ означава, място където подземни води се губят в земята. Понорите са дълбоки почти отвесни шахти, които се образуват в карстови местности. В тях биват поглъщани постоянно течащи реки или временно събиращи се подземни води. Сухите понори са известни като карстови фунии. Природата наоколо е уникална. Страховита, величествена, недостъпна. Вървим внимателно по ръба на величествения отвес на скален феномен „Столо“ -1340 мнв. Огромните зъбери и скали с остри върхове са се изправили гордо нагоре, като че ли искат да докоснат небето, а други пък ни приличат на старинни средновековни замъци, устояли на бурите и останали през вековете. Със сигурност са били нужни стотици години на вятъра, слънцето и дъждовете, за да ги оформят в причудливи образувания и изгладят така, както човек едва ли би могъл да го направи. Тези огромни късове скална маса сякаш внушават, че са непревземаеми и че върху тях човешки крак не може да стъпи. Те ще останат за вечни времена, недостижими и пусти. Снимки, снимки, снимки…. Остават само хубавите спомени и гледките към почти целия Понор, Козница, Ком, Кобилини стени…. и емоциите от преживяването.
Ние продължаваме към връх Препасница /1470 м.н.в./. След множество снимки се връщаме по обходен маршрут до с. Брезе. Името му идва от дървото бреза или от думата “брезенец“, която се използва в местния диалект за ограда на двор или землище.
Чудесното преживяване на деня завърши с посещение на Искрецкия манастир „Успение Богородично“. Влязохме в църквата, за да запалим по свещичка. Този ден беше много специален и очите ни едва се откъснаха от красивите старинни стенописи. След това видяхме отвътре и уникалния баптистерий – стаята за кръщенета. Според надписа на входа на манастирския храм, Искрецикият манастир бил основан по време на Второто българско царство през 13-ти век. В края на 14-ти век бил разрушен при падането на България под турско робство.
Отеца от манастира ни разказа, че е установено, че климатът в района на Искрец има специфични особености, които го правят много подходящо място за лечение на хора с белодробни заболявания. Там въздухът е много чист и почти не падат мъгли. Ефектът се засилва от протичащата река Искрецка. Вследствие на тези дадености през 1908 г. с указ и дарение на цар Фердинанд в Искрец е създаден санаториум за белодробно болни. Земите за санаториума са дарени от Светия синод на Българската православна църква.
За кой ли път си правим извода, колко уникална е природата в този край и си има своята идентичност и неповторимост. Заслужава си да я видим отблизо и да я опознаем. Ако беше жив дядо Вазов би ни нарекъл „чужденци” в собствената си земя.
Пред нас вече е равното Софийско поле. Планината остава назад. Грабва ни просторът, безкрайният хоризонт, широтата на пейзажа. В далечината се очертават силуетът на милионния столичен град и възвишенията на една друга планина, Витоша. Едва ли на друго място по света има такова съчетание и разнообразие от планини, равнини и реки, събрани на едно място и изпълнени с толкова много природна красота, както в България. Наше човешко задължение е да опазим мястото, където живеем, и за тези, които идват след нас.
Автор: Силвия Михова – секретар на ТД „Осогово“ гр. Кюстендил
Kuber press
>
>
>
>
|
