Заупокойна служба отслужена от Велбъждският епископ Исаак на гроба на Илия Марков Попгеоргиев (28.05.1805 - 17.04.1898) в Кюстендил по-известен като Ильо войвода, Ильо Малешевски или Дядо Ильо - български хайдутин, революционер и войвода, често определян и като „последния хайдутин", съобщи за „Кубер прес”, Цветомира Маринова от Клуб Традиция Кюстендил. Службата бе извършена по повод 127-годишнината от кончината му.
Велбъждският епископ Исаак припомни част от живота и делото Дядо Ильо, членове на Клуб Традиция застанаха на стража по време на службата.
Отбелязването се организира от Клуб „Традиция”Кюстендил, на службата присъстваха Областния управител Александър Пандурски, зам.кметът Терзийски .
Илия Марков Попгеоргиев е роден през 1805 г. в Берово, днешна Северна Македония в семейството на беден земеделец. До 20-годишна възраст живее в Берово. След спречкване с турски главатар, който задирял сестрите му, отива пазач в Рилския манастир. Среща се с хайдути из Рила, които подслонява в манастира. Към 1838 г. се жени и се връща в родното село. След поредно скарване с местни турци, излиза в гората с малка дружина, с която броди няколко години из Малешевско, Осогово, Пиянец.
През 1859 г. къщата на Ильо войвода е разграбена и съборена, а жена му и децата са държани под строг контрол в Кюстендил. Заловени са 4 негови четници и обесени публично в Кюстендил. Следващата година Ильо прехвърля четата си в Сърбия, а от 1861 г. се включва в Първата българска легия, където става помощник на Раковски при военната подготовка на легионерите.
След разтуряне на легията от сръбското правителство, Ильо с част от четата се установява в Крагуевац за около 2 години. Турците отново арестуват близките му и ги хвърлят в затвора в Скопие. Ильо войвода се връща в Белград, където е награден лично от княз Михаил Обренович с орден и титла и му е отпусната пенсия.
Kuber press
>
|
