 Историкът Ангел Джонев: Кюстендил е един от основните лъча, откъдето тръгват събитията по спасяването на българските евреи. Няколко народни представители-Божко Ковачевски, Димитър Икономов, Сотир Янев, Иван Василев Петров и Цвятко Петков, отиват в кабинета на Петър Габровски и те чукат по неговото бюро. Те му казват, че няма да вдигне евреите от Кюстендил, Дупница и откъдето и да е от довоенните предели на Царството.Привечер идва вестта, че наистина няма да бъдат вдигнати.
В Кюстендил отбелязаха 82 години от спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта през Втората световна война, по този повод венци и цветя в знак на признателност бяха поднесени пред паметника на Димитър Пешев и пред паметната плоча Иван Момчилов помогнали за спасяването от депортация на близо 50-те хиляди български евреи, предаде репортер на „Кубер прес”.С едноминутно мълчание на колене дошлите на отбелязването кметът на Община Кюстендил инж. Огнян Атанасов, заместник кметът Николай Дочев, областният управител инж. Александър Пандурски, заместник областният управител Георги Джоглев, Общински съвет Кюстендил, Организация на евреите в България „Шалом“, представители на политически партии, неправителствени организации, институции и граждани почетоха участниците в кюстендилската акция по спасяването на евреите в България.
Антон Венев от музея в Кюстендил припомни моменти от акцията,като спомена имената на Асен Суичмезов, Владимир Куртев, Иван Момчилов и Петър Михалев, участници в самата акция. Принос за успешните резултати от акцията имат тогавашният кмет Георги Ефремов и околийският управител Любен Милтенов. Заслугата на кюстендилци за спасяването на евреите си от лагерите на смъртта е най-героичната страница не само в новата, но и в неговата многовековна история. ”Спасяването на българските евреи е смел акт на противопоставяне на германската политика по осъществяването на „окончателното решение,то е резултат от взаимодействието на представители на държавни институции и обществени организации, отделни групи и личности. Този синхрон в акцията определя трайния характер на отказа на България да изпрати своите евреи в лагерите на смъртта…“каза още той.
Девети март е знакова дата в българската държавна история. Дата, която преобръща историята на цивилизования свят. Дата, чрез която българският народ се утвърждава като пример за всички народи, защото поставя хуманизма и гражданското съзнание над антисемитизма, расизма и ксенофобията, над геноцида и жестокостта!
В изявление пред медии историкът доц. д-р Ангел Джонев каза,че Кюстендил е един от основните лъча, откъдето тръгват събитията по спасяването на българските евреи, че Кюстендил е мястото, където получават първата новина, може би като носител се явява Владимир Куртев, защото някъде в началото март 1943 година той идва с тази стряскаща новина, запознавайки с нея своите приятели евреи.
Според Ангел Джонев -за разлика от другите места в нашето Отечество, не бездействат. Напротив, оказват се много активни. Започват да търсят помощ. Ако не е легенда, че се събират 44 души, а тръгват четирима с готовност за 400, както се изразява Суичмезов, то явно има отклик сред кюстендилското гражданство.Самата администрация тогава в Кюстендил, в лицето на кмета и на околийския управител тогава, не са привърженици на действията на режима. Те са склонни да си сътрудничат с местната еврейска общност. Те са едни от хората, които съобщават на евреите какво предстои, че те ще бъдат депортирани.Имаме гражданското начало, което е категорично кюстендилско, с акцията на тримата кюстендилци – Асен Суичмезов, Владимир Куртев и Иван Момчилов, присъединилият се към тях народен представител Петър Михалев, който отдава вече другият наклон – към държавната власт. И вече оглавяването на 9 март сутринта от Димитър Пешев, който дава пълна представителност на тази акция. Последвалите действия в парламента, а именно събирането на още няколко народни представители-Божко Ковачевски, Димитър Икономов, Сотир Янев, Иван Василев Петров и Цвятко Петков.Те отиват в кабинета на Петър Габровски и те чукат по неговото бюро. Те му казват, че няма да вдигне евреите от Кюстендил, Дупница и откъдето и да е от довоенните предели на Царството.Привечер идва вестта, че наистина няма да бъдат вдигнати. Вестта идва и в Кюстендил“, обясни историкът Ангел Джонев.
По думите му къщата на Иван Момчилов става жертва на привърженици на тези акции. "Това е къща, която помни. Помни чупенето на стъкла, писането на обидни лозунги:”Евреи”, „Предател”, „Мръсник” ,помни и съпричастността на местната еврейска общност,която подменя прозорците и оправя фасадата.
На 9 и 10 март 1944 година вместо признание на участниците в кюстендиската акция по спасяването на българските евреи -те биват преследвани от народната власт, петима народни представители са убити по нареждане на народния съд, Димитър Пешев е осъден на 15 години, строг, тъмничен, затвор, лежи 15 месеца и излиза без никакви права, Петър Михалев е осъден на доживотен затвор, Владимир Куртев е убит-безследно изчезнал.
Kuber press
>
>
>
>
>
|
