Европейското здравно интервю е част от Европейската система на здравни изследвания, чиято цел е чрез използването на хармонизиран инструментариум, осигуряващ сравнимост на данните между страните от Европейския съюз, да се оценят здравния статус, начина на живот (здравни детерминанти) и ползването на здравни услуги от населението на ЕС, информира за електронното издание Катя Мирчева директор на НСИ Кюстендил.
Националният статистически институт проведе изследването през октомври и ноември 2008 година с финансовата подкрепа на Евростат. Изследването обхвана представителна за страната извадка от 8 393 лица на възраст 15 и повече навършени години в 3 725 обикновени домакинства. В област Кюстендил са анкетирани 104 лица в 53 обикновени домакинства. Изследването се провежда на принципа на доброволното участие и съгласие на лицата. Процентът на отговорилите е 73,8%. Поради това, че изследването е извадково не всички показатели могат да се разглеждат на регионално ниво. В зависимост от естеството на въпросите, периодът, за който се отнасят въпросите е различен – две или четири седмици, шест или дванадесет месеца. Изборът за този наблюдаван
Териториалното ниво, на което се предоставят данните са 6-те статистически региона и областите в страната, както следва: Северозападен район: включва областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен, Северен централен район: Велико Търново, Габрово, Разград, Русе, Силистра, Североизточен район: Варна, Добрич, Търговище, Шумен, Югоизточен район: Бургас, Сливен, Стара Загора, Ямбол, Южен централен район: Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Хасково и Югозападен район: Благоевград, Кюстендил, Перник, София, София – столица. Изследователите приемат, че хората оценяват комплексно наличието или отсъствието на заболявания, функционалните ограничения и ограничаването на дейностите в ежедневния живот, дължащи се на причини, свързани със здравето. Въпросът е „Как най-общо оценявате Вашето здраве?” с петстепенна скала за отговор. Отнася се за оценката на здравето като цяло, а не за моментното здравословно състояние. Анализът на данните показва, че по статистически райони няма съществени разлики в разпределението на анкетираните лица по отговорите на този въпрос. И в шестте района най-голям е делът на лицата, определили здравето си като „добро”. Най-малък е този дял в Северен централен район (37.0%), а най-висок - в Южен централен район (43.9%). На второ място в структурата следват лицата, определили здравето си като „много добро”, с относителни дялове от 24.6% в Югозападен район до 29.5% в Североизточен район. Самооценката на населението на територията на област Кюстендил показва, че с мн.добро здравословно състояние се смятат 11,1%, добро - 47,6%, задоволително-23,4%”, лошо- 16,00% и много лошо .0,2%.
Кубер прес |
