Настоящето становище на неправителствените организации,представителите на местната властта от Югозападния планов регион относно промяна на регионите включени в картата на регионалните помощи на РБ за следващия програмен период след 2027 година и свързаните препоръки, са изготвени в резултат на проведен Дискусионен форум по темата в град Кюстендил на 27 септември 2024 година съвместно от Кюстендилска търговско-промишлена палата и Института за пазарна икономика обединява неправителствени организации и представители на местната власт от Югозападен район и заинтересовани страни около нуждата от спешна промяна на районите за планиране в Българи, съобщават в прессъобщение от кюстендилската ТПП, предаде репортер на „Кубер прес”.
Към момента два от общо шестте района за планиране (Северозападен и Северен централен район) не отговарят на формалните критерии за район на ниво NUTS2 в рамките на Европейския съюз (ЕС), тъй като според проведеното преброяване вече имат население под 800 хил. души. В същото време текущата рамка ощетява областите Благоевград, Кюстендил, Перник и София (област), които поради пакетирането си със столицата София не се разглеждат като „по-слабо развити райони“, макар техните показатели да ги слагат точно в тази група.
Критерият за влизането в групата на по-слабо развитите райони е брутният вътрешен продукт на човек от населението по паритет на покупателна способност да е до 75% от средното за ЕС. Последните актуални данни показват, че областите Кюстендил, Перник и Благоевград са в интервала 30-35% по показателя БВП на човек от населението по паритет на покупателна способност като процент от средното за ЕС, а София (област) е на 54%. Пакетирането на тези области със столицата София, която е на 127% по този показател, извежда Югозападен район над границата от 75%. Това пречи на ефективната кохезионна политика и спира равния достъп до европейски ресурс във въпросните области.
Един от нагледните примери за негативния ефект от действащата Карта на регионалните помощи на Република България върху бенефициентите от Югозападна България при усвояването на средства от ЕС в периода 2021-2027 е броят на подкрепените фирми от Югозападния регион на фона на останалите пет региона в страната по процедура за финансиране "Адаптирана работна среда", ПРЧР 2021-2027:
|
Общ бюджет по процедурата
|
Одобрена безвъзмездната финансова помощ за Югозападен регион - регион в преход
|
Одобрена безвъзмездната финансова помощ за останалите 5 региона, т.н. по-слабо развитите региони
|
Брой подкрепени фирми, общо по процедурата
|
Фирми от Югозападен регион - регион в преход
|
Фирми от останалите 5 региона, т.н. по-слабо развитите региони
|
|
146 600 000 лв.
|
11 610 720 лв.
|
134 989 280 лв.
|
749
|
60
|
689
|
|
Процентно разпределение
|
8 %
|
92 %
|
|
|
Средно 138 проекта на регион
|
Вярваме, че картата на районите за планиране в България трябва да отговаря на няколко прости условия, за да отвори равни възможности за развитие и да гарантира честно разпределение на европейските средства.
- Първо, да гарантира равен достъп за финансиране на всички области в страната, които изостават от средноевропейското ниво на развитие по показателя БВП на човек от населението по паритет на покупателна способност. Това категорично включва областите Благоевград, Кюстендил, Перник и София (област);
- Второ, да отговаря на формалните критерии в рамките на ЕС за определяне на райони на ниво NUTS2 в дългосрочен план. Това означава определените райони да имат устойчиво население между 800 хил. и 3 млн. души, без да се налага преформатиране на картата преди всеки нов програмен период;
- Трето, картата на районите да отчитат икономическите взаимовръзки между областите в България и да спомага за по-ефектива регионална политика.
Придържайки се към тези основополагащи принципи за формиране на нова карта на районите за планиране в България, се обединяваме около следните предложения:
- В максимално бързи срокове да се започне диалог с институциите за промяна на картата на районите за планиране, отчитайки последните актуални данни за икономическото развитие и демографията на районите, стъпвайки на формалните критерии и принципа за равен достъп;
- Картата на районите за планиране в България да бъде окрупнена, тоест броят на районите за планиране да се намали, което да гарантира дългосрочното спазване на критерия за население и да даде възможност за по-ефективно управление на регионалната политика.
- Новата карта на районите за планиране да гарантира, че районите Благоевград, Кюстендил, Перник и София (област) не са ощетени, тоест имат равен достъп до финансиране, както и всички други области в страната, който изостават от средноевропейските нива на развитие.
По време на форума в Кюстендил представителите на местната власт и заинтересовани страни разгледаха различни предложения, които да отговорят на тези принципи. Демографската динамика предполага окрупняване, тоест новите райони за планиране да са най-много четири, а дългосрочните прогнози по-скоро насочват към създаване на три по-големи района за планиране. Икономическата и демографска тежест на София налага обсъждането и на варианти, в които столицата е отделена в самостоятелен район. Избирането на най-подходящия вариант предполага активното участие на всички заинтересовани страни.
Обръщаме внимание, че въпреки политическата нестабилност в страната, промяната в районите на планиране е спешна, наложителна и в силна степен неизбежна. Очевидно има много варианти и задачата може да бъде решена по различни начини без да се ощетяват някои от най-слабо развитите райони в страната.
С оглед на важността на темата, призоваваме всички отговорни държавни институции, в т.ч. Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Националния статистически институт, в отворен и активен диалог с всички заинтересовани страни в т.ч. местната власт и неправителствения сектор да изберат най-добрия вариант, който да бъде предложен за одобрение по съответния институционален ред от България на Европейската комисия.
Kuber press
>
|
