 Илияна Йотова говори и за българската общност в Сърбия и за недостигът на български учебници, както и продължава да се избягва а наименованието „български език“, което само по себе си е недостатъчната реклама на българското училище като част от проблемите.
Кмета Атанасов домакин на кръгла маса „Българите на Балканите отвъд границата след 1878 г. Кодът на оцеляването“: Ние в Кюстендил живеем с проблемите на сънародниците ни от другата страна на границата.До много голяма степен познаваме техните проблеми.Доволен съм-че срещата е тук в Кюстендил.Не мога да говоря за всички диаспори, но за тези в Сърбия и РСМ знам-че живеят на ръба на оцеляването.
Вицепрезидента Илияна Йотова посети Кюстендил за да вземе участие на кръгла маса „Българите на Балканите отвъд границата след 1878 г. Кодът на оцеляването“ , в изявление пред медии тя каза:
„Няма „обикновени български граждани,трябва да сме много внимателни с тези определения особено след 10 дни, когато отидем да гласуваме. Трябва всички да гласуват, за да намалее влиянието на купения и корпоративния вот, на политическите влияния.”
Вицепрезидентът Йотова коментира ежедневните полицейски операции във връзка с предстоящите парламентарни избори: „Задържат се хора, но те не стигат там, докъдето трябва – поръчителите и онези кръгове, които си плащат за да бъдат избирани.”поясни тя.
Илияна Йотова говори и за българската общност в Сърбия:” За нас – в президентската институция, няма разлика между българите, които живеят на територията на България, и българските общности зад граница. България като страна член на ЕС е достатъчно силна и има достатъчно силни лостове в ръцете си, за да може да защити правата на всяка една българска общност зад граници – особено в т. нар. „исторически диаспори“, които и днес в 21-ви век са подложени на поне отпити за инсинуация. Целта е днес да чуем представителите на тези общности и с какво може да помогне българската държава. Много стари са част от проблемите на тези общности особено в Сърбия.”
По думите й има недостиг на български учебници, както и продължава да се избягва а наименованието „български език“, което само по себе си е недостатъчната реклама на българското училище като част от проблемите.
„Говори се дори за „шопски“ език и не знам коя номенклатура – международна или европейска използва това наименование. Склонна съм да мисля, че недостатъчно правим ние в България. Стар е проблемът кой как отговоря за правата и интересите на нашите общности. Този въпрос е разхвърлен в няколко институции. Колкото и да се опитваме да се координираме между си, трябва специално внимание да насочим към изпълнителната власт”смята Йотова.
Пред участниците в Кръглата маса в Кюстендил, вицепремиера Йотова каза:
„ Днес ни събира една много амбициозна задача, не гледайте на днешната среща само като представяне на един научен проект, който има своите качества и дълголетие. Той е само повод за тази среща, която е първа, но не и последна по тези теми. С част от Вас се познавам лично, с моите гостувания на българските общности зад граница, с вашите гостувания в президентската институция. Свършили сме много работа, говорили сме за много проблеми, търсели сме заедно решения. Опитали сме се да направим така, че българските общности да имат своето заслужено място зад граница, да се ползват с уважението на местните и национални власти, да имат всички онези права, които се гарантират в Европа.”
Според нея хартата за етническите общности е документ не на ЕС, а на Съвета на Европа.
„Най-важното от нашата работа, това е диалогът. Диалог, защото в 21-ви век дълбокото ми убеждение е, че не може да има място в нашето съвремие на омразата, на разделението, на език, който не е присъщ нито за нас, нито за други институции, други правителства. Непростима е и агресията, не само вербалната, но и когато насилието прикрива една упорита, но и погрешна теза и още повече не изпълнени поети международни ангажименти. Сигурно ще се досетите за едно ат нашите съседки, а именно Република Северна Македония, която за съжаление последните години вместо добросъседство, сякаш върви в обратна посока. Недопустимо е, която и да е страна да се примирява с незачитането на човешките права, потъпкване правото на изразяване, с потъпкване на правото на това да кажеш какъв си, коси и какъв е твоя произход“, категорична е Йотова.
В събитието взеха участие представители на българската общност от балканските държави, домакинът на срещата кметът на Кюстендил Огнян Атанасов и Областиня управител Александър Пандурски.
„За мен като градоначалник да ви посрещна в нашия град, град с 8000 история като селище и 2000 като град,намиращ се на две граници със Република Сърбия и РСМ.Ние в Кюстендил живеем с проблемите на сънародниците ни от другата страна на границата.До много голяма степен познаваме техните проблеми.Доволен съм-че срещата е тук в Кюстендил.Не мога да говоря за всички диаспори, но за тези в Сърбия и РСМ знам-че живеят на ръба на оцеляването.” Отбеляза кмета на Община Кюстендил,Огнян Атанасов.
Той припомни за замърсена на наша територия река Драговищица от Мина „Караманица“ както и замърсените водите на река Драговищица в Босилеград установени през 2018 година.По думите на кмета Атанасов водата в река Драговищица в България е чиста защото преминава през планина.
Кмета Атанасов добави,че в Босилеград има само здравен дом, но са необходими добро здравеопазване,образование и чиста питейна вода-в противен случай общината се превръща в територия.За българската диаспора в РСМ кмета Атанасов уточни, че е в много добри отношения с кметът на Крива Планка и, че често самодейни състави, изпълнители, и ансамбли от Кюстендил гостуват в РСМ.
Kuber press
>
>
|
