Официално архивистите от Държавен архив – Кюстендил отбелязаха професионалния се празник, с изложба „Модата в Кюстендил през обектива” дело на гл.експерт Рилка Петрова и плакет и грамота от Държавна агенция "Архиви на дългогодишния шеф на кюстендилския архив Петър Шейков, предаде репортер на „Кубер прес”.
Авторът на изложбата „Модата в Кюстендил през обектива”- края на ХІХ в. и първата половина на ХХ век дело на гл.експерт Рилка Петрова ,презентира пред медиите
акценти от породилата се в началото на 2016 година настояща изложба
„Тогава реших, че трябва да споделя някои от най-интересните фотографии, до които се докоснах в процеса на работата си. Общото между тях се оказа облеклото на хората, което ме вдъхнови да създам изложба, посветена на модата.
През 2018 г. в Общински театър – Кюстендил експонирахме изложбата „Седмица на ретромодата. Как се е обличал кюстендилецът в периода 1883 – 1958 г. След Освобождението Кюстендил се превръща в средище на чуждестранни специалисти, които оставят своя отпечатък върху града.
През 1878 г. чешкият строителен техник Либор Байер създава първия улично-регулационен план на Кюстендил, а през 1891 г. става градски архитект. Изграждането на красивата сграда на Общината започва през 1889 г., по проект на виенския архитект Фридрих Грюнангер. Чешкият архитект Рудолф Фишер, известен с проекти като гарата и Железният мост над река Банщица, също оставя своя отпечатък върху архитектурния облик на града.
В този период образованието в България също процъфтява, като много български младежи заминават да учат в европейски университети. Владимир Алексов Караманов (окръжен управител на Кюстендил, адвокат и баща на Веса Паспалеева. Завършва Правния факултет в Лозана, Швейцария -1912, Димитър Христов Протич който е юрист, той завършва Право в Хайделбергския университет в Германия. През 1900 г. свързва живота си с Люба Алексова Караманова – учителка в Кюстендил. Баща й Алексо Караманов е кмет на Кюстендилската община.
Учителската професия е високо ценена, а в Кюстендил се връщат редица завършили в Европа специалисти.
Същевременно, чуждестранни преподаватели също играят важна роля за местното образование. Чешки и швейцарски учители като Вилхелм Красни, Антон Шпулак, Вацлав Кауцки, Даниел Бланшу и други преподават различни дисциплини в града, оставяйки своя отпечатък върху културния живот на Кюстендил.
Европейското влияние се усеща и в облеклото. Първият „френк-терзия“ в Кюстендил, Еремия Петков Караиванов – син на Баба Неделя, впечатлява с модерни френски дрехи, изпъквайки на фона на традиционното народно облекло.
Известни семейства като Караманови, Протич и семейството на адвокат Георги Фильов също са сред тези, които следват модните тенденции.
В изложбата ще видите снимки, класирани по различни категории – детско облекло, шапки, костюми, високи токчета.
Ще откриете историята на модата през фотообектива, показвайки как европейските тенденции и местните традиции се преплитат в един уникален стил.
Ще завърша с мисълта на Алиша Кийс: „Най-важното, което трябва да запомните е, че можете да носите най-великите дрехи и обувки на света, но трябва да притежавате и благороден дух. Това е нещото, което ще покаже на хората, че сте готови да завладеете света“-каза авторът на изложбата „Модата в Кюстендил през обектива”- края на ХІХ в. и първата половина на ХХ век дело на гл.експерт Рилка Петрова.
Албена Георгиева, началник на Държавен архив – Кюстендил, припомни-че на 10 октомври отбелязват професионалния си празник защото н тази дата преди 73 години е създаден държавният архивен фонд на България, днес Национален архивен фонд с което и дадено началото на организираното архивно дело в страната.През 1959 година с реформи в административното териториално устройство на страната Централен териоториален архив, пре 1963 година се създава Окръжен държавен архив – Кюстендил.
По думите й служителите на Архива в Кюстендил продължават да се грижат за обработването, съхранението, предоставянето за използване и популяризирането на документите за дейността на държавните и общински институции на територията на Кюстендилска област.
"В нашата ежедневна работа се докосваме до всички сфери на обществената дейност и познание.Максималната точност и коректност при съставянето на архивните описания изисква не само познания по история, а на архивистите са нужни краеведчески познания, познания за регионалното развитие, административно-териториалното устройство, населените места от областта и други. Когато обработваме фондове с документи от личен произход на художници, писатели, математици, спортисти и т.н. четем информация и навлизаме в съответната терминология и познания. Така и ние ставаме малко художници, малко писатели, математици, спортисти т.н. Това е чарът на нашата професия, тя ни грабва, карани да се влюбваме и да останем за дълго или завинаги в професията на архивиста“, Албена Георгиева, началник на Държавен архив – Кюстендил.
Албена Георгиева, началник на Държавен архив – Кюстендил връчи на дългогодишният архивист, началник на кюстендилския архивен отдел – Петър Шейков, с плакет за заслуга и грамота от Държавна агенция "Архиви“.
"Работят в архивите за мен беше изненадваща при издирване на архиви на Денчо Митев, той ми каза-за свободно работно място и така. Наистина моята работа е повече от 38 години в Държавния архив Това което ме грабна беше съприкосновението с документите,лично мен те ме правят съпричастен към историята и личностите,въобще колекционерската страст –задължителна за работата на архивиста“, каза Петър Шейков.
Kuber press
>
>
|
