Народно читалище “Пробуждане-2022“ в село Шипочано, общ. Кюстендил отбеляза за втори път Европейския ден на езиците, за разлика от предходната година, когато темата беше „Европейска карта на пробуждането“ с идеята, че Европа е многоезична, а нашето читалище се „пробужда“ чрез Европа и по специално чрез моя културен обмен в унгарския град Сегед, сега решихме да надградим и отбележим празника с четене на чуждестранна литература на открито – в парка пред храм „Света Петка“ над селото със задочното включване на две дами, които са свързани с нашето читалище и са преводачи“. това сподели председателя на местното читалище, д-р Ирина Йовчева, предаде репортер на „Кубер прес”.
Двадесет и четири са официалните езици на ЕС. Но, на Стария континент се говорят повече от 225 езика. Освен плакатът, на който бе изписана думата „пробуждане“ на 24-те езика, тази година организаторите на събитието избраха да изложат учебници и други помагала по английски, немски, френски, руски и други езици.
Тетрадката по гръцки език, с ръчно преписана от д-р Йовчева азбука, както и речникът по арабски направиха впечатление на децата. Росен Петров е ученик в 11 клас в столично училище и притежава сертификат за владеене на английски език ниво B2. Той прочете откъс от детска книжка с приказка на английски език. Неговата сестра, Зорница, прочете поздрави от тетрадка по гръцки. А братовчедка им, Карина прочете кратък английски текст. И тримата играха на образователна, географска игра от учебно помагало по английски език.
„Когато аз бяха 4 клас започнах да уча руски език в училище като част от учебната програма. В 5 клас започна изучаването на първи западен език. Аз избрах да изучавам английски. По-късно продължих и в паралелка с разширено изучаване на този език. А от 9-ти клас започнах да уча и немски като втори западен език“, поясни Ирина Йовчева и показа на децата по какви учебници е учила първо в училище, а после се е усъвършенствала в езикови школи.
„Преди много години имах за съседи арабско семейство. С майката на малките дечица се разбирахме много добре. Имах нужда да общувам с нея. Това провокира любопитството ми да си купя речник. А един от близките ми приятели, Мехмед Селман, е специалист по персийски. Все по-голяма популярност набира у нас китайския език. Моят научен ръководител на дисертацията, проф. С. Костова, ме запали и по този (азиатски) език. Аз самата съм била в Шанхай преди 15 години и съм се учила на няколко думи“ допълни д-р Йовчева.
Всички изложени материали са от личната библиотека на председателя на читалището. А учебникът по френски е запазен от майката на Ирина Йовчева, Владка.. Поколението от средата на миналия век е изучавало главно този език. Дори улиците в София са били написани и на френски преди няколко десетилетия. Френският културен институт е бил много посещаван. В България има цяло поколение франкофони. Поради политическата си обвързаност със СССР след 1944 г. у нас много силно се изучаваше и руски език. Благодарение на това много наши учени са специализирали в Москва и Санкт Петербург.
Госпожа Елена Аначкова задочно участва в събитието, посветено на езиците. Тя е ръководител на Клуб „Творческа работилница“ към ОУ „Проф. Марин Дринов“ гр. Кюстендил. С ученици от нейния клуб са направени съвместни инициативи с читалището в с. Шипочано. Една от тях бе свързана с културното многообразие. А езикът е елемент на културата. Г-жа Аначкова е живяла дълги години в Милано. Тя също е и начален учител, преподавател по италиански език и преводач от същия език.
Италианският език е произлязъл от простонародния латински на Римската империя. Формира се още през 1308г. когато Данте Алигиери създава произведението си ,,Божествена комедия“. Поради огромната популярност на творбата, езикът ú става известен. Днес той е основен език в Европа и един от работните езици в Съвета на Европа. Това е третия най-разпространен роден език в Европейския съюз. Един от най-звучните, мелодични и красиви езици, с право наричан ,,езикът на музиката“. Има голямо значение за световната култура, особено в областта на изкуството, архитектурата, литературата, операта, модата, гастрономията. ,,Преподавам италиански език от 13 години. Работила съм като преводач и обучител на групи по различни европрограми. Езикът намира ползотворно приложение в сферата на туризма, изкуството и бизнес средите. Курсистите имат възможност да учат италиански език по приятен и ефективен начин. Всеки час превръщам в интересно пътуване към Италия и среща с нейната богата история и култура.“ Това споделя г-жа Аначкова.
В село Шипочано има къща Вера Сурлева, която е почитател на дейностите на читалището. По повод събитието, посветено на европейския ден на езиците тя споделя: „Като преводач на славянски езици дълги години, се срещнах с различни култури, нрави и обичаи. И макар да превеждах предимно техническа литература, в годините се докосвах и до голяма част от художествена такава. Красотата на всеки език е безспорна, но най-хубаво е това, че чешкият, полският език и всички славянски езици са много близки до нашия език. Това ни сближава, общуването става по-лесно и по-чувствено! Обичах работата си. В младежките си години бях и екскурзовод на руски, чешки и полски групи. Тогава създадох много приятелства, опознах тяхната култура и видях колко сме близки. Че различията са малки, а сърцата-големи! Поздравявам ви с една стара чешка песничка, в която се пее за това, с което е известен кюстендилския край-черешите! Можем да попеем заедно „Черешки, черешки, череши, разсипали сте се на пътя. Който ви намери, нека ви събира. А аз вчера имах среща.““ https://www.youtube.com/watch?v=NvwxMh-N3vc
Към децата, които уважиха събитието, председателят отправи съвет да наблегнат на изучаването на чужди (западни и/или източни) езици в училище, защото в плана за развитие на читалището е предвидено създаване на езикова школа за приложно използване и игрово изучаване на европейски и други езици. В заключение д-р Йовчева припомни, че „ние, децата, родени в края на 70-те години с трепет очаквахме излъчването на чехословашките игрални и комедийни детски сериали „Арабела“ и „Летящият Чещмир“. Малко по-големите от нас разказваха за сериала „Жената зад щанда““. Тя поясни също и, че „по време на социалистическия режим културата на страните от „западния блок“ не се допускаше да „премине“ през държавната ни граница. Следяхме също и немският сериал „Призраци в блока“, испанският „Синьо лято“, руската анимация „Ну, погоди! и др. А култовият италиански сериал „Октопод“ в последните си сезони бе и с участието на легендарния български артист от близкото минало – Стефан Данаилов. Обичах да слушам италианския език чрез песните на Албано и Ромина Пауър.“
И накрая д-р Йовчева обобщи, че с участието си в читалищното събитие г-жа Аначкова и Сурлева, чрез препратката им към чешкия и италианския езици, са я върнали към детските ú спомени“.
Kuber press
>
|
