На 6-ти септември когато в Кюстендил отбелязват 139 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, доц. д-р Ангел Джонев от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките и член на МНИ от историческия музей м Кюстендил в изявление пред медии говори за участието на Кюстендил в този акт на съчетание народ, политици и армия, предаде репортер на „Кубер прес”.
„Съединението на Княжество България и Източна Румелия се случва в Пловдив на 6 те септември 1885 година, в Кюстендил още на следващия ден 7 ти септември е организиран митинг на който участват около 2000 човека в подкрепа на Съединението,два дни по-късно тук е създадена Централен опълченски комитет оглавен от Агати Войнов идващ от възрожденските борби.От комитета организират няколко доброволчески формирования, това са четите на Стоян Богданцалиев и на Димитър Юруков, а целта е да се проникне в Македония и да се извърши не само съединението на Княжество България и Източна Румелия, а и на Македония. Политиката обаче на тогавашното правителството в София е да се сдържат тези "луди глави“ и четите са насочени превантивно към източната граница с Османската империя, където се е очаквало да се започне война. Става въпрос за над 100 – 150 души доброволци, които заминават тогава за турската граница.” обясни Доц. д-р Ангел Джонев.
Според него в Кюстендил се формира още една доброволческа чета, по време на Сръбско-българската война, оглавявана е четата от Димитър Попгеоргиев Беровски. Това става в началото на 14 ноември 1885 година. Самото формирование е наречено Ильовата чета, защото старият поборник Ильо войвода също се строява в редиците на четата. Довеждат коня му, той се качва на него на големия мост,където се провежда съответния парад. Тази чета след това се сражава в Сръбско-българската война.
„Кюстендил участва във военната защита на Съединението по подобаващ начин, защото в града са съсредоточени сериозни бойно формации от известния Западен отряд, който първо трябва да прикрива границата с Османската империя, а след обявяването на Сръбско-българската война да възпира проникването на сърбите. Те проникват в Босилеградско, завземат седем села и в стремежа да се защити Съединението тези селища, на 15 ноември 1885 година, са освободени именно от този отряд, предвождан от Димитър Попгеоргиев Беровски. Тогава доброволците са съсредоточени в Кюстендил и Долна Любата. Така сърбите са отхвърлени от българската територия и военно е защитено Съединението” поясни още той.
Според историкът Ангел Джонев говорейки за Съединението на Княжество България и Източна Румелия,трябва е ясно-чества дума за едни важен успешен акт българската политика и умела дипломация в края на 19век .Акт от който издига българската държава излиза в териториално, политическо и културно отношение-защото територията на държавата се удвоява.
„България спокойно може да влезе в отговорностите които трябва да извърши в началото на 20 век,със стопанска модернизация. Съединението на Княжество България и Източна Румелия е дело на българските възрожденци, на хората които в Пловдив на 6 септември1885 година водени от Захари Стоянов и офицерите –в лицето на Данаил Николаев успяват да осъществят военно Съединението”обобщи Ангел Джонев
Kuber press
>
|
