 Росица Борисова член на УС на ТД Осогово Кюстендил: Днес почитаме паметта на Людмил Янков и Стоян Наков,навършват се 36 години от трагичната им гибел –отнела живота им.Загубихме двама прекрасни съграждани, хора които обичаха, мечтаеха, катереха върхове в живота и планините.За нас членовете на ТД Осогово Кюстендил те са незабравими.
За поредна година пред паметникът на Людмил Янков в Кюстендил се събраха представители на държавната и местна властта, на партии, организации, приятели и близки на алпинистите Людмил Янков и Стоян Наков, за да отбележат 36 години от тяхната гибел, предаде репортер на „Кубер прес”.
С кратко слово беше припомнена личността на човека –алпинист Людмил Янков, човек в пълно съответствие между живот, дела и мечти. "Хора като Людмата, както го наричат неговите приятели, идват на света, за да ни припомнят кое е ценното. И дори да ги смятаме за безразсъдни авантюристи, които рискуват живота си заради едната идея, те ще продължават да горят с неугасимото огънче на първооткривателите. Именно тези хора, изкачили се на най-високите върхове, ни дават надежда, че всичко е възможно. Тези хора ни показват, че човечеството не бива да се отказва от мечтите си и свободата си." се посочвавсловото.
На участниците в отбелязването беше цитиран откъс от книгата на Людмил Янков „Отвъд долините".
"Създадени сме да тръгваме и да се завръщаме, да се стремим нанякъде неспокойни и търсещи и отново да преоткриваме себе си в очите на бащите, децата и приятелите. Имаме нужда от върхове, за да се спускаме и да узнаваме отново цената на скъпите ни неща". Алпинистът - поет носеше лирична душа, душа, която безпределно мечтаеше…
Не питай за цената на мечтата -
бори се, литвай, падай и умирай!...казмаше алпиниста поет Людмил Янков- човекът, жертвал най-съкровената си мечта да стъпи на Еверест, в опит да спаси приятеля, останал завинаги планина.
„ Дълго летях... Всеки скален праг отнемаше част от живота ми. Скалният праг разкъсваше живата тъкан... Не ме беше страх... Болеше ме само... Болеше ме много. Скалните прагове късаха от мене децата ми... Виждах очите им, спомнях си трескаво допир на потни ръце на деца... Нямаше време...думи на алпиниста Людмил Янков.
Людмил загива само на 34-годишна възраст в Рила, в подножието на връх Камилата. На 17 април 1988 година той е с алпиниста Стоян Наков. Двамата падат от 200-метрова скала, след което тръгва лавина и ги затрупва.
„Днес почитаме паметта на Людмил Янков и Стоян Наков,навършват се 36 години от трагичната им гибел –отнела живота им.Загубихме двама прекрасни съграждани, хора които обичаха, мечтаеха, катереха върхове в живота и планините.За нас членовете на ТД Осогово Кюстендил те са незабравими”каза в изявление пред медии Росица Борисова член на УС на ТД Осогово Кюстендил.
Тя припомни, че Людмил Янков преди 1989 година е работил в БТС Кюстендил,по думите й –той е завещал любов и обич към планините.
„Той ни учеше на доброта, смиреност,да постигаме своите цели в живота,да мечтаем и да сбъдваме мечтите си.От откриването на паметникът Людмил Янков ние от ТД Осогово организираме отбелязването с любезното съдействие на Община Кюстендил,която подпомага инициативата за което благодарим.Благодарим и на туристически хор”Осогово” за постоянните им участие в отбелязванията.”обобщи тя.
С „Минута мълчание и поклон пред човека, който преди 36 години изживя своите „Стъпки във въздуха“, беше почетена паметта на Людмил Янков и неговите другари – Стоян Наков и Стамен Станимиров.
В Отбелязването Туристически хор участваха с песните: песен „Песен за Людмил“ Туристически хор : „Мечтата на алпиниста“.
Kuber press
>
>
>
|
