 Посрещането на пролетта е един изграден във времето обреден комплекс, разпространен не само на територията на България, това е един от най-примамливите събития в културната история на Кюстендил, информира социалната страница на музея в Кюстендил. Празникът, наречен Кюстендилска пролет се празнува в деня на пролетното равноденствиие – 21 март. В името на пролетта и човешкото щастие всяка година се устройват тържества.
Рано сутрин, при изгрев слънце, кюстендилци посрещат пролетта на най-високото място на хълма Хисарлъка, като се вярва, че там тя ще дойде най-напред, “ще благослови всички и ще тръгне към града”. Единствено в Кюстендилския край пролетното настроение се „излива” в спонтанен народен празник, свързан с предчувствието за природно „възкръсване” и „пробуждането” на добрите сили.
Пролетта носи представата за „магьосница на природата”, която донася първия полъх на южния вятър; топлия слънчев лъч, сгрял земната гръд и младостта и красотата. Символ за това е избора на девойка „Кюстендилска пролет”. Преходът между старата и новата година, свързан с пробуждането на природата в деня на пролетното равноденствие, е представен в ритуал, изпълняван от старата и новата „Мис Кюстендилска Пролет”. “Старата” пролет предава коронaта и символите на града на “новата” – златен ключ, с който се отключват всички живи сили на пролетта и златната ябълка – символ на плодородието и щедростта на Кюстендилската земя.
Празникът идва от дълбините на култовите езически тържества за възхвала на слънцето и на живота; от празненствата в чест на бога Атис, фригийски млад овчар, в когото се влюбва богинята Кибела “майката на боговете” и го прави свой жрец. Възприеман е като божество на пролетта, на умиращата и възскръстваща природа. Празникът на Атис, свързан с култа към Кибела, трае от 22-27 март, със свещена трапеза от хляб и вино. В една от нощите на фона на буйни огньове първият жрец обявява възскресението на бога, след което се организират шумни оргии.
Пролетните тържества в Кюстендил са инспирирани и от изобилието на горещите минералните извори в града, високата им лечебност и вярата в безграничните им целебни сили. В традиционната култура изворът е символ на живота и силата. Негови покровители са Асклепий, Хигия, Телесфор и трите нимфи – богини на плодородието, чийто култ се запазва и през Средновековието.
Други почитани божества свързани с природните богатства и плодорието на региона са Деметра ( “майката земя” ), Дионис, Зевс, река Стримон, която е в основата на развитието на земеделието, овощарството и лозарството. В чест на тези божества, обикновено в началото на пролетта се организират празнични тържества, изпълняват се култови песни, провеждат се състезания, карнавални шествия.
Текст: Юлия Христова
Kuber press
>
|
