На 29.01.2024 г. от 13:30 ч. в сградата на Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, гр. Кюстендил, официално бе пуснато в употреба пощенско-филателно издание на тема „Български народни будители“ – серия от две пощенски марки и специален пощенски печат, предаде репортер на "Кубер прес". На представянето на пощенските марки в гр. Кюстендил, официални гости бяха кметът на община Кюстендил инж. Огнян Атанасов, Областният управител инж. Александър Пандурски, народният представител Георги Стамов, зам. Кметът г-н Кристиян Иванчов, Председателят на филателното дружество в гр. Добрич – г-н Чернев и др.
Г-н Валентин Дебочички - директор на Регионален исторически музей Кюстендил/Kyustendil Regional History Museum откри събитието, като уточни , че марките са посветени на българските будители , в частност на Яков Крайков и Христофор Жефарович, които са тясно свързани с Кюстендилския регион. Номиналната им стойност е 0,90лв и 1,35лв. Марките бяха валидирани от кметът на община Кюстендил инж. Огнян Атанасов и Пепа Маркова - главен експерт , дирекция "Пощенски услуги и логистика" към български пощи.
Вид на изданието: серия от две пощенски марки
Размер на марките: 25/40 мм.
Перфорация на марките: гребеновидна
Техника на отпечатване: офсет/дигитален печат
Хартия: бяла
Номинална стойност на марките: 0,90 лв. и 1,35 лв.
Тираж на марките: 8 000 броя от всяка стойност
Художник: проф. Виктор Паунов
Тиражът на изданието ще бъде
отпечатан по два начина: 4000 броя серии на големи листа на гумирана хартия с гребеновидна перфорация, като всеки лист ще съдържа по една номинална стойност,
т. е. 4000 броя пощенски марки с номинална стойност 0,90 лв. и 4000 броя пощенски марки с номинална стойност 1,35 лв.
4000 броя серии на големи листа на
умирана хартия с гребеновидна перфорация,
като всеки лист ще съдържа двете номинални стойности – 0,90 лв. и 1,35 лв. с обща перфорация между тях, т. е. 400 броя листа съдържащи по 10 серии.
Специалният пощенски печат бе предоставен за използване в Пощенска станция 2500 Кюстендил, за 3 (три) работни дни, считано от дататана валидиране.
Марките са посветени на , които са свързани с Кюстендилския край, и което е поводът, представянето им да се състои в Художествената галерия в града.
Кой е всъщност граматикът Яков Крайков?
За него се знае малко, макар че заслужава огромно признание. Името му е непознато на повечето наши съвременници, много от тях го свързват основно със столична улица.
Макар че според историците Яков Крайков произлиза именно от този край, в Кюстендил той е малко известен. Знае се, че през 70-те години на миналия век директорът на Окръжната печатница в Кюстендил дава името "Яков Крайков" на новопостроената печатница в града, която не работи вече от години.
Данните за житието на Яков Крайков са от края на първата му книга "Часослов"("Часословец"), издадена и отпечатана от него във Венеция - през 1566 г. - в най-големия европейски център на книгоиздаването по това време. Първата му малка книга отдавна е станала библиографска рядкост.
У нас от нея са запазени 2 екземпляра в Пловдивската народна библиотека. От това издание има екземпляри още в Санкт Петербург, в библиотеката "Салтиков-Шчедрин", в Московската държавна библиотека, във Ватиканската, както и в библиотеката на Британския музей в Лондон, в Киевската държавна научна библиотека, в Църковния музей в Белград, по един екземпляр в Скопие и Нови Сад.
"Часословец" е богослужебна книга, предназначена за всекидневно пособие на свещениците, а също и за читателите от народа, за тяхното ограмотяване. Малка и удобна за носене тя е била от типа "книги за пътници", разказва Венета Ганева от фонд "Редки и ценни" на Пловдивската библиотека "Иван Вазов".
Съдържанието й се състои от всекидневни молитви, месецослов, слова и жития от известни църковни писатели - Йоан Златоуст, Григорий Богослов, Кирил Александрийски, Йоан Дамаскин, Григорий Синаит.
Според Ганева авторът на книгата - Яков Крайков, е имал за цел да удовлетвори нуждите на обикновения човек за знания и просвещение. За съжаление в библиотеката няма данни как точно тази реликва от преди 5 века се е озовала там.
И в двата екземпляра на "Часословеца" липсват страници - в началото, по средата и в края. Но е запазено интересното послесловие, в което издателят дава подробности за себе си и за съдържанието на книгата".
На база послесловието историците смятат, че първият български печатар е роден близо до град Колосия (Кюстендил), в подножието на Осоговската планина, край Каменна река (р. Каменица), че е потомък на свещенически род от древни времена и дълго време се е занимавал с изготвянето на черковно-богослужебни книги.
Петър Атанасов, литературен историк и най-добър изследовател на Яков Крайков смята, че той навярно е роден в началото на второто десетилетие на 16-и век. Първоначалното си образование е получил у дома, а подготовката му като книжовник вероятно е станала в Осоговския манастир (“Св. Йоаким Осоговски"), сега в Крива Паланка (Македония), който е бил българско книжовно средище.
По-късно Яков Крайков заминал за София, където работил със софийските книжовници. Книгата "Часослов" е отпечатана с малък шрифт, с черно и червено мастило, а пълните текстови страници имат по 22 реда. Подвързията е от дърво и кожа. Макар и малък по формат и обем, "Часословецът" е с богато художествено оформление - гравюри, заставки, винетки, орнаменти, плетеници.
В нея има илюстрации, гравюри на дърво с ликове на православни светци и евангелски сцени - "Рождение Богородично", "Възкресение Христово", "Св. Петър и Павел", "Св. Константин и Елена", "Йоан Златоуст", "Св.Георги" и други. По-късно гравюрите в "Часословеца" на Яков са послужили за образци на много славянски живописци, зографи и печатари, разказва Венета Ганева.
Във Венеция - столицата на европейското книгоиздаване от епохата на Ренесанса и известен като "град на книгите" - за кратък период от 6 години, Яков Крайков издава общо 4 книги. Предполага се, че Крайков пристигнал във Венеция, когато големият черногорски издател и политически деец Божидар Вукович е бил починал и неговият син Винченцо се колебаел дали да продължи дейността на баща си.
През 1566 г. печатницата се поема от Яков Крайков. Така той става стопанин на най-голямата славянска печатница, разказват историците. В послесловието на "Псалтира" си от 1569 г. Яков пише, че Кара-Трифун от Скопие е негов книжар и съдружник. Според проф. Беньо Цонев, писаното от Яков Крайков в това послесловие всъщност се явява първата книжарска обява от българин през 16-и век.
В периода 1566-1572 г. във Венеция излизат 4 книги на кирилица, в изходните данни на които присъства името Яков. Недатирани точно, но вероятно около 1570 г., и без анаграфски данни за майстора печатар, остават "Служебник" и "Октоих", които по всяка вероятност са дело на същия Яков, предполагат историци.
Въз основа на факта, че към името на печатаря в отделните книги са добавени различни сведения, възниква първият и до днес най-спорен въпрос за неговата самоличност - две или едно и също лице са Яков от Камена река и Яков от София. Според изследователите в Кюстендилско обаче е невъзможно да има двама съименници, по едно и също време, занимавали се с една и съща дейност.
"Неизвестна остава и по-нататъшната съдба на Яков Крайков от Каменица. В църковните регистри на Каменишкия край името Яков не се среща. Крайков може да е псевдоним.
Напълно възможно е да е бил записан някъде по църковните регистри и книги, и сигурно е така, но към 17-и век целият Каменишки край е опожарен, не е останала нито църква, нито хижа - всичко е било сринато, а населението е избито или побягнало към планината и Колосия".
Това разказва кюстендилският писател Благой Ранов, роден в същия този край, автор на филм за Крайков по повод 440-ата годишнина от излизането на "Часослова".
Христофор Жефарович е роден през втората половина на XVII век в град Дойран, в източната част на Македония. Произхожда от свещенически род и самият става монах. Странстващ калугер, доста начетен и просветен, Жефарович рисува и търгува с книги, икони и църковна утвар. Името му за първи път се споменава в Белград в 1734 година, където е известен като добър зограф. Известно време прекарва в манастира „Свети Наум“ в Охрид. Първото запазено негово произведение са стенописите в храмовете на манастирите Боджани във Войводина (1737) и Шиклош (1739). Негово дело са и иконостасните икони в църквата „Свети Николай“ в Кожани. След 1740 година започва да се занимава изключително с гравюра на мед и илюстриране на книги.
През 1741 година Жефарович започва работа в гравьорското ателие на Тома Месмер във Виена. Там отпечатва листови икони, изображения, гравирани върху мед, щампи на светците Сава Сръбски, Теодор Стратилат, Теодор Тирон, Никола, Наум и Дамян, както и книги, пропагандиращи илиризма. Сред тях най-важно място заема книгата „Стематография“, която бързо се разпространява сред южните славяни. Той е автор и на книгата с църковно съдържание „Поучение святителское к новопоставленному йерею“ (1742), както и два учебника – буквар и граматика, а също и Описание светаго божия града Йерусалима (1748).
През 1744-1746 година Жефарович посещава Света гора и пътува за поклонение до Яфа и Йерусалим през Солун. В резултат на това пътуване, през 1748 година написва книгата „Описание светата божия града Ерусалима“. В началото на 1753 година Жефарович през град Токай в Унгария на път за Русия, където, явно болен, пише своето завещание, което поверява на руския посланик във Виена, и в което подчертава своя български произход.
Пристигайки в Русия, Жефарович се установява в Богоявленския манастир в Москва, където и умира на 18 септември 1753 година.
Kuber press
>
>
>
>
>
|
