Представители на държавната и местна властта, приятели и близка на алпиниста Людмил Янков в Кюстендил отбелязаха 70 години от рождението му, предаде репортер на „Кубер прес“.
Поетът – алпинист или алпинистът – поет, човекът който заедно с въжето в раницата си носеше и чувствата -така често е описван големият човек, алпинист и поет, заслужил майстор на спорта и почетен гражданин на град Кюстендил – Людмил Янков. 70 години след неговото рождение Кюстендил показва, че той продължава да бъде помнен и обичан като един човек излъчващ неподозирана вътрешна сила, любов и обаяние.
В кратко слово бяха припомнени епизоди от житейския и професионален път на алпиниста, който доказа, че животът има височина.
Своето кратко, но изпълнено със смисъл време Людмата, както неговите приятели го наричат, съизмерваше с планините. В своята книга „Мечта отвъд долините", някога Янков написа:
"Създадени сме да тръгваме и да се завръщаме, да се стремим нанякъде неспокойни и търсещи и отново да преоткриваме себе си в очите на бащите, децата и приятелите. Имаме нужда от върхове, за да се спускаме и да узнаваме отново цената на скъпите ни неща". По земния си път… той носеше лирична душа, душа, която безпределно мечтаеше…
Людмил Янков- жертва най-съкровената си мечта да стъпи на Еверест, за да опита да спаси един човешки живот – този на Христо Проданов, малцина днес са готови на саможертвата в името на истинското приятелство.
„Там, на метри от покрива на света, в оная тъмна, демонична нощ със силен снеговалеж, леден вятър и температури до минус 45 градуса Людмил Янков загуби пръсти от ръцете си, но не загуби волята, неистовото желание да спаси приятеля, който остана завинаги в поднебесната планина.
Героят от Хималаите не стигна върха й! С години сънувания връх. Не покори Еверест, но се върна по-голям от него! И днес десетки са хората, възхитени от необикновения му характер, от устоите, от силата на духа и мъжеството, от стремежа към непостижимото, от последователността, с която търсеше отговор на големите човешки въпроси, без каквито и да е компромиси или тънки сметки. Алпинистите казват: "Където има воля, там има и път!" Там създаваме отношението си към света, узнаваме истините в живота, усещаме верния вкус на житейските дреболии...
... И когато се научим да не гледаме в краката си, а само напред, значи сме преодолели дребното и недостойното в себе си. Тогава върхът е заслужено възнаграждение за извисения човешки дух.“
В краткия си земен път, изпълнен с изкачвания и слизания, с върхове и премеждия, Людмата написа:
"Това ли е пътеката, натам ли да вървим, как да станем човеци, и да оставим по-добри човеци след себе си? Затова ще се страхуваме цял живот. И ще търсим отговора не в забравата, не в отстъплението, не в примирението и консумирането на създаденото. Ще търсим пътя напред, към бъдещето, с неговия неунищожим стремеж към красивото и доброто."
Отбелязването беше съпроводено от изложба, реализирана от Регионалния исторически музей, с лични вещи, предоставени от наследниците -неговия син и приятелина Людмил Янков.
„Изложбата е продължение на тази отпреди 10 години когато бяха отбелязани 60 години от рождението на Людмил Янков. В експозицията са представени 10 основни пана пресъздаващи част от неговия живот. Имаме дарения от неговия син два спални чувала и няколко вещи -изложени в експозицията. Показваме негов фотоапарат предоставен на музея,три дървени маски от Непал.В стъклената част на изложбата са експонирани неща част от непалската колекция в т.ч. ритуални ножове който Людмил Янков е събирал по време на престоя си там, статуетка на Шива показваща космически танц. В останалата част от колекцията зрителите могат да видят дървени и хартиени маски на божества от непалската митология.“ Уточни в изявление пред медии Антон Венев от музея в Кюстендил.
В музикалната част на отбелязването се включиха изпълнителите от туристически хор "Осоговско ехо".
Kuber press
>
>
>
|
