 Oтбелязваме 186 години от рождението на най-светлата личност в националния Пантеон - Васил Левски. И нека това е повод да погледнем навътре в себе си, за да потърсим своя образ на най-българския герой - така, както е направил Вазов по времето, когато спомена за него е все още жив, а образът му - вече всеизвестен.
„Един монах ритуално сваля расото и напуска манастира. Напуска убежището на вярващите души и се отказва от пътя на собственото душеспасение. Такава представа внушава Вазовата ода за най-емблематичната фигура на българското освободително движение. Образът на Левскси събира в себе си въжделенията на нацията и до ден днешен. Иска ни се да вярваме, че Левски - това сме самите ние, че той е всеки един от нас.“, с тези думи започна словото за Апостолът на свободата Васил Левски.
„Причината е в механизма, по който се раждат легендите - те са необходими подобно на самия герой, за да остане той в историята, културата и националното съзнание като обект за идентификация на всеки народ.
Реално или не в биографичен смисъл, излизането на Дякона от манастира си остава решаващ жест на себенамирането, момент на жизнено важния избор. Той ще отиде сред тия „що страдаят”, за да ги докосне с огненото си слово. Така ще поеме пътя към своята Голгота. А той минава през обезплътяването му – „превърнал се беше на дух, на огън”, през свъхспособността да бъде едновременно навсякъде и никъде:
Един от най-важните моменти поемането и изпълнението на жизнената мисия на националния герой е ролята на обединител на нацията.
С него и след него са „богатий с парите, сюрмахът с трудът, момите с иглата, учений с умът”-така Вазов описва делото на Апостола-да създава революционни комитети и да подготвя умовете и сърцата за предстоящия бунт.
Апостолическата мисия превръща Левски в „народен светец”, а словото му- в откровение. То съдържа речника на бъдещата национална революция-бунт, борба, въстание, свобода. Свободата се явява онази свръхценост, която концентрира и мотивира действията на Апостола. Тя го превръща в „скиталец” из цялото родно пространство, което предстои да стане територия, свободна от тирания и потисничество най-вече на духа. За да бъде носител на идеята за свободата обаче, Левски запазва в себе си детската чистота и непосредственост. Те спомагат словото му да бъде достъпно и ясно за всеки слушател. Битието и делото му се обгръщат в святост, а легендите се множат и до ден днешен.
Апостолът обаче не е само учителят по свобода на своя народ. Той може да порицава и изисква от своите съратници. Защото свободата има висока цена и той самият е готов да я плати, като жертва собствения си живот-там, от високия връх на бесилото, откъдето започва пътят към безсмъртието.
Повече от столетие ние се вълнуваме от два въпроса, свързани с делото и гибелта на Апостола - въпросът за предателството и за мястото на неговия гроб. Науката трудно може да определи кой е предателят и изобщо има ли такъв. Различни са и догадките къде се намира гробът му.
Може би така е отредено сякаш от най-висшата воля, за да остане Левски незасегнат от тъмни деяния и да продължи да пребивава във всички измерения на българския свят - времето и пространството, миналото и бъдещето. Така той е навсякъде, винаги с нас и сред нас като фигура, която ни обединява и ни прави общност дори в най-трудните времена. Защото, както ни е завещал самият той, „Времето е в нас и ние сме във времето”.
Kuber press
>
|
