 Дупничанин пенсионер по болест е предявил срещу Община Дупница иск с правно основание от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода 27.01.2020г. – 03.12.2021г., изразяващи се в стрес, нерви, притеснение, влошаване на здравословното му състояние, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.01.2020г. до окончателното й изплащане, според публикувано решение на съда, предаде репортер на „Кубер прес“.
Твърди се, че вредите са настъпили от незаконосъобразен акт издаден от Община Дупница за това, че дължи данъци за имот който вече не е негов и акт отменен от съда.
Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
С акт от 17.10.2018г. на орган по приходите при Община Дупница на ищеца. са установени задължения за такса битови отпадъци за недвижим имот представляващ земя с площ от 1160 кв.м. и сгради в общ.Дупница за 2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г., съответно в размер на 51,67 лв., 51,65 лв., 51,47 лв., 51,45 лв. и 61,72 лв. и за лихва към 17.10.2018г. върху всяко от горепосочените задължения за ТБО съответно в размер на 26,91 лв., 21,66 лв., 16,37 лв., 11,12 лв. и 7,07 лв.Общо за плащане задължения за такса битове отпадъци -351,29 лв.
От приобщеното към настоящото дело по описа на КАС се установява, че процесния акт ищецът е получил на 27.01.2020г., ведно с покана за доброволно изпълнение от ДСИ при Районен съд – Дупница.
С решение на КАС, постановено решение е влязло в сила на 03.12.2021г. АУЗ е отменен като незаконосъобразен.
Дупничанинът завежда ново дело затова-че е претърпял неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразния акт.
За установяване здравословното състояние на ищеца са представени ЕР на ТЕЛК според което на лицето е призната 67% ТНР с водеща диагноза Артериална емболия и тромбоза, с общи заболявания - на долни крайници. Постоперативна абдоминална херния. Емболия и тромбоза на артерии на долни крайници, с общи заболявания –хипертонично сърце дискова херния, двустранна лумбосакрална радикулопатия.
От показанията на съпругата на ищеца се установява, че след получаване на АУЗ съпругът й се е съсипал. Станал е нервен, викал, псувал, в моменти на раздразнение й е посягал, получил е диабет, влошило се е здравословното му състояние. Редовно е посещавал съдебните заседания по делото за оспорване на АУЗ, преживявал е трудно всичко, свързано с продажбата на имота, за който е била начислена ТБО и делото, тъй като търсените суми са били големи, а доходите им – ниски /той е пенсионер по болест, а свидетелката е на минимална заплата и парите не им стигат/. Според свидетелката емоционалното му състояние на избухливост, неспокойство, раздразнителност продължава и в момента.
Основателността на иска за вреди предполага кумулативното наличие на три предпоставки: 1.незаконен акт, незаконосъобразно действие и/или бездействие на администрацията при или по повод изпълнение на административна дейност; 2.настъпила вреда в правната сфера на ищеца, имуществена или неимуществена и 3.пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда.
Относно размера на дължимото обезщетение във връзка с доказаните неимуществени вреди съдът, в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, преценявайки критерия за справедливост, приложен спрямо установените обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането /периодът, в който ищецът е търпял негативни последици, свързани с емоционалното и психическото му състояние – от 27.01.2020г. датата на получаване на АУЗ, ведно с поканата за доброволно изпълнение от ДСИ при Районен съд – Дупница до настоящия момент/, вида на негативните последици, характера и обема на вредите, намира, че обезщетението следва да се присъди в размер на 3000 лв., в какъвто искът се явява основателен и доказан. Върху присъдената сума се дължи законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане по арг. от чл.84 от ЗЗД /липсва покана/. В останалата част до претендираната сума от 20 000 лв. и за лихва, считано от 27.01.2020г., искът ще бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът осъжда община Дупница да заплати на ищеца- пенисонер по болест сумата 3000 представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода 27.01.2020г. – 03.12.2021г. от отменен акт от 17.10.2018г. на орган по приходите при Община Дупница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба 03.02.2020г. до окончателното изплащане, както и съдебни разноски в размер на 10 лева. За разликата до претендираните 20 000 лв. главница и за лихва, считано от 27.01.2020г. Съдът отхвърля иска като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Kuber press
>
>
|
