 Кмета Паунов: България винаги трябва да бъдe изправена с горда снага за да може да пребъде във вековете.
В Кюстендил официалнo бяха отбелязани 147 години от избухването на Априлското въстание през 1876, пред участниците в събитието беше припомнени-че откакто свят светува свободата се заплаща с висока цена, затова знамето на въстаниците е записан като заклинание “Свобода или смърт“, предаде репортер на „Кубер прес“.
Въпреки дългото робство и страшния геноцид българския изстрадал народ запазва националното се самосъзнание и се стреми към свободата. Годината е 1876 денят 21 април -паметна дата в българската история. На тази народ нашия народ заявява, че не иска повече робство .Априлската епопея поднася някои уроци за държавници, лидери и водачи за народа…Макар действията на априлцц да не водят пряко до свободата ,те си остават едни от най-ярките примери за себеотрицание и храброст на която е способен българина в името на по-висше благо.
Априлското въстание избухва на 20 април в Копривщица. Тук предния ден пристига конна полицейска група начело с Неждеб ага. Заптиетата правят опит да арестуват Тодор Каблешков, който е ръководител на местния революционен комитет. Опитът за задържане не е успешен. Разбирайки, че е обект на предателство, на следващия ден 20 април Тодор Каблешков обявява въстанието. Въстаниците се насочват към местния конак и го превземат. Църковните камбани забили тържествено, пушките гърмели, а от всички улици на Копривщица заприиждали въстаници, облечени с униформи. Най-активно за подготовката за въстание работи Васил Левски. В продължение на години той обикаля страната и създава революционни комитети. Но след обесването на Апостола през 1873г. революционното движение в страната изпада в тежка криза. В него възниква разцепление и се оформят две крила – умерено и революционно. Революционното крило е оглавено от Христо Ботев. Създаден е Български революционен комитет, който си поставя за задача подготовка на въстание. По това време Османската империя изпада в тежка криза и е обявена в банкрут. Въстания избухват в Босна и Херцеговина.
Въпреки героизма на въстаниците, то е потушено. Жестокостта на поробителите е причина в защита на българския народ да се обявят редица интелектуалци и дипломати в Западна Европа, а най-силна е реакцията в Русия. Драматичното Априлско въстание и трагичните събития след него довеждат до силната реакция на Русия, и в крайна сметка до Руско-Турската война довела до Освобождението на България.
В изявление пред медии кмета на Община Кюстендил Петър Паунов по повод 21 април 1876 година каза:
„Това е епопея на незабравимите велики българи, които показаха как се устояват правата за свобода на една съвременна България! Един народ който никога не трябва да гледа с омерзение на историята си и никога не трябва да казва ,че ние сме роби. Затова се надявам да приемем техния план с който се бореха за нашата свобода и я отвоюваха. Затова действително трябва да вървим по техните стъпки ,да ги предадем на децата си и на бъдещите поколения! България винаги трябва да бъда изправена с горда снага за да може да пребъде във вековете.“.
Kuber press
>
>
>
|
