 "Заредени с много очаквания и голяма доза нетърпение, ние туристите от туристическо дружество „ Осогово“ град Кюстендил се запътихме към новото ни предизвикателство - еднодневно пътешествие в затънтените краища на Влахинска планина, съобщиха за „Кубер прес“, от ТД Осогово. В сезона на пролетта, ароматите и водопадите ни предстоеше посещение на един непознат до сега за нас район. Пътят е изключително живописен, особено сега през пролетта. Окъпаната в зелено Влахи планина изглежда още по-величествено, а очите ни се губят в обвитите от мъгла върхове. Времето не изглежда много обещаващо, дори се опитва да ни сплаши с лек дъждец, но ние тайно се надявам да ни се размине.
При възрожденската църква „Св. Архангел Михаил“ в село Лешко ни очакваше Владо Каперски –нашия гид и кмета на селото Галина Велкова.
Църквата Св. Архангел Михаил“, носеща името на светеца, пазител на душите, е над 200 г. и е най-старата запазена църква в Горноджумайската околия. Църквата е обявена за паметник на културата с национално значение.
Владо Каперски ни разказа, че тя е построена през 1816 година. Храмът е напълно изписан в 1893 година от банските майстори Михалко Голев и Димитър Сирлещов.
Особено забележителен е цикълът от стенописи в откритата галерия. Сред тях е и единственият в България четирикрак дявол, за който проф. Асен Василев казва "... не е известна друга подобна фигура на дявол в нашата живопис, в образа на който да е вложено толкова необуздано въображение". Пет от царските икони, отличаващи се с високо художествено изпълнение, са изрисувани от известния представител на банската школа Димитър Молеров. Неразделно от църквата "Свети Архангел Михайл" като църковно притежание е било и училището, намиращо се в западната част на дворното пространство. От тук са преминали именитите учени Антон Попстоилов - етнограф и фолклорист и брат му - филолога Христо Попстоилов.
В училището на село Лешко са учили и видните революционери, членове на ВМРО - Сандо и Петър Китанови, а Кръстю Асенов - племенник на Хаджи Димитър е преподавал тук и е служил на делото на свободата.
Владо Каперски с нетърпение искаше да ни запознае и със следващите интересни места в село Лешко – Марината круша /най старото крушово дърво в България, вековния дъб в „Хайдушка махала“/.
Колкото и прилагателни да наредим едно след друго ще са малко, за да опишат красотата им, красотата на една малка частица от богатата природа. Колкото и да си чел, колкото и снимки да си гледал, не е достатъчно…просто трябва да се види, да се усети…. Даваш си сметка колко велик творец е природата и се чувстваш толкова малък и незначителен.
Това е и мястото, от където се разкриват страхотни гледки към планинските хребети на много планини. Чувстваш се толкова запленен, че не може да си тръгнеш просто така…затваряш очи и оставяш капките вода облени от слънчевите лъчи да измият сивотата от душата ти и да внесат радост и желание за живот… Просто стоим и гледаме…забравили за момент дори и фотоапарата, който до преди момент използвахме така ожесточено. якаш вкусваш първата лъжичка от много вкусен десерт и знаеш, че следващата ще е още-хубава. Опитваме се да запечатим тази приказка в няколко снимки, но накрая се усмихваме като си мислим, колко невъзможно е това…Всичко се мени всяка минута, а слънчевите лъчи придават нови и нови краски…
Минавахме покрай опустели къщи. Спуснатите им кепенци приличаха на затворени клепачи. Опитвахме се да си представим какви ли хора са живели зад тях. Колко ли спомени, смях и сълзи се крият зад залостените порти?... А някои ще останат затворени завинаги. До старите спящи къщи се издигат нови постройки, а току-що лакираните греди греят на слънцето. Красиви са, и личи допирът на майсторска ръка, както при по-старите, с голямата стряха, която хвърля тежка сянка върху прозорците. Да построиш къща е цяло изкуство. Защото освен с пари, къща се гради и с много любов. Такава е къщата на една от дъщерите на нашия водач Владо, в която тя живее заедно с децата си. Отглежда зеленчуци, овошки. Предишният ден и се бяха родили 9 прасенца. Пият истинско краве мляко, берат пресни билки, гъби, тревички и зеленчуци.
Вече минава обед и се отбиваме до къщата на нашия водач, защото той има двоен празник и държи да ни почерпи. Освен, че е Лазаров ден, но на днешния ден е родена неговата внучка. След смях, закачки, автографи върху авторските книги, беше време да благодарим за чудесната организация и да си пожелаем до нови срещи.
Поемаме по обратния път. При навеса на църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ в село Горно Лешко избрахме да направим обяда и Лазарския ритуал. Кметът на селото, Галина Велкова, и по нейна инициатива в момента се извършва основен ремонт на черквата. Запазените исторически извори сочат, че храмът е осветен през 1922 година. Средствата за ремонта са изцяло събрани чрез дарения на местните жители и гости на селото.
По повод 100-годишнината на църквата „Рождество на Пресвета Богородица“, а и за да закриля жителите на селото, над входа на Божият дом е поставена прекрасна икона, която е дело на художничката Димитрина Гошева. Тя е с размери 140/ 90 и изобразява сцената Рождество на Пресвета Богородица. 15 август всъщност е денят, в който Православната църква отбелязва Голяма Богородица. Това е един от 12-те големи християнски празници. Според Светото писание това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си.
Много хубава и запазена е черквата им, нали вярата топли и пречиства човешките души! Всяка година до нея правят събор. Посрещат децата и внуците си, пазят живота тук.
Имахме много време и именно там направихме ритуалите за Лазаров ден. „Момичетата“ се накичиха с венци и цветя, играха хора, пяха песни.
Пожелаваме на Владо Каперски и кмета на с. Лешко много здраве, целуваме ръка и си тръгваме... Тръгваме си с пълно сърце, сгрято от топлите лъчи на слънцето и човешката добрина, която бяхме позабравили. Тръгнахме с бушуващо от емоции сърце. Всеки от нас потъна в мисли за преживяното.
Ако някой ден имате няколко свободни часа, ако сте загубили или забравили и вие детските си спомени и вярата в доброто, разходете се до село Лешко. Насладете се на природата, на къщичките строени още през ХIХ век и на някоя и друга приказка подсладена с чашка кафенце или ракийка, налети от уморените, но здрави ръце на някоя баба или дядо, на някой, като по чудо е останал истински човек." - разказаха от Туристическо дружество "Осогово"!
Kuber press
>
|
