 На 9 март 2023 г. отбелязваме 80-годишнината от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война, характерна особеност на град Кюстендил е, че отношенията между различните етноси в него винаги са били мирни и безконфликтни, съобщиха за „Кубер прес“, от галерията в Кюстендил.
Това е и предпоставка за градивно съсредоточаване на способностите и усилията на кюстендилци в областта на изкуството и културата.
В изложбата представяме творби на две поколения кюстендилски художници от еврейски произход: Мориц Бенционов (1898 – 1941) и Арон Алкалай (1924 – 2012).
МОРИЦ БЕНЦИОНОВ (МОРДОХАЙ БЕНСИОН ХАРАВОН) е роден на 17.03.1898 г. в град Кюстендил в дома на тенекеджия. Несигурността и лишенията са негови спътници през целия му живот – до 30 март 1941 г., когато „жълтата гостенка“ прекъсва жизнения му и творчески път. Умира едва навършил 43 години.
През 1919 г. и 1920 г. в Кюстендил се организират първите общи художествени изложби. В тях участват млади и талантливи художници – студенти и гимназисти, които по-късно ще формират гръбнака на националното ни изкуство. Личността на Майстора става своеобразен притегателен център, около когото се сплотява начинаещата творческа група. Известно е, че именно големият художник е първият, забелязал и насърчил дарбата на младия Мордо. Препоръчал му да постъпи в Художествената академия в София. Мориц Бенционов учи живопис при проф. Цено Тодоров. Завършва с отличие през 1927 г. Тих, скромен, с разклатено здраве, той създава произведения, които се нареждат сред големите постижения на българското изобразително изкуство от 30-те и 40-те години на ХХ в. Преобладаващ жанр в творчество му е пейзажът, вдъхновен от естествения допир с природата – конкретни, реално съществуващи гледки от Кюстендилския край. Критиката ще го нарече „романтичен пейзажист на кюстендилската долина“.
Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, която притежава най-голямата и най-пълна колекция от негови произведения (общо 72 творби), прави всичко по силите си, за да извади името му от забравата – урежда две посмъртни негови изложби през 1973 г. и 1988 г. През 2008 г., по повод 110-годишнината от рождението на Бенционов, директорът на Галерията – Илона Захариева, успява да организира голяма възпоменателна изложба на художника, съвместно с регионалната организация на евреите „Шалом“ – Кюстендил.
АРОН ЛЕОН АЛКАЛАЙ (Анрико) е роден на 13 декември 1924 г. в град Кюстендил.
Дядо му е търговец (основно на сол). През 20-те години на ХХ в. многолюдното семейство се преселва в Дупница. В Кюстендил остава само семейството на един от синовете – Леон, утвърден в града дамски шивач.
Арон Леон Алкалай постъпва в Художествената академия през есента на 1944 г. Учи стенопис при проф. Кирил Цонев. Сочи като свои учители още: Иван Ненов и Георги Богданов. В неговото обкръжение в Академията са: Николай Ников – Ничето, Георги Баев, Веса Василева, Магда Абазова, Иван Цонев, Никола Терзиев – Колю Желязото, Иван Радев, Величко Койчев, Ваня Дечева, Атанас и Христо Нейкови и др.
Емигрира в Израел в годината на завършване на Художествената академия – 1948 година.
Арон Леон Алкалай преподава живопис в Института за изкуство – Бат Ям, в училището за изкуство – Рамат Ган и в държавния институт за учители по рисуване.
Специализира стенопис „фреско буоно“ („мокро фреско“).
Kuber press
>
|
