 „Роди се и поведе ни в борба. Обесен бе, но никога не умря!“ - Българите тачат своите герои.
Тази година Туристическо дружество „Осогово“ град Кюстенди се включи в традициония поход на ТД “Погледец – Бистрица”. Това е 20 -ият (2023 г.) пореден туристически поход, посветен на сподвижника на Васил Левски, Никола Крушкин – Чолака, обесен от турците пред книжарницата му няколко месеца преди Освобождението на България от турско робство и 150 год. от обесването на Васил Левски, съобщи за „Кубер прес“, Силвия Михова – секретар на ТД „Осогово” гр. Кюстендил.
Участници от цялата страна извървяха 10-те километра от Драгалевския манастир до местността „Плажа“ в с. Бистрица. След като запалиха по свещичка в църквата към манастира, всички потеглиха по пътеката. Организаторите от сдружение „Погледец – Бистрица“ се грижиха през цялото време за сигурността на туристите. – изчакваха по-бавните от тях, подкрепяха всеки, който имаше нужда при по-трудните за преминаване снежни и мокри места, организираха време за почивки. Пътеката преминаваше през красиви местности и всички се надпреварваха да ги заснемат за спомен. Накрая групата се събра в местността „Плажа“, където беше посрещната от жива музика, вкусен боб и ароматен чай. Изви се хоро. Организацията беше перфектна. Представителите на туристическите дружества в похода, получиха поздравителни адреси и подаръци от организаторите от ТД “Погледец – Бистрица” и от Дирекцията на Природен парк „Витоша“.
Нашите домакини ни запознаха с историята на този велик човек - Никола Крушкин – Чолака. Неговото дело е от голямо значение за освободителното движение против турците, организирано в София. Никола Стефанов Крушкин е роден 1836г. в с. Бистрица. Като малък пада в огнището и изгаря ръцете си в огъня. Оттам идва и прякорът му „чолав” - чолака (едноръкия).
Останал сирак в ранна детска възраст, той става послушник в Драгалевския манастир, в който тогавашният игумен Генадии Скитник е съратник на Васил Левски. В манастира Никола се запознава с Апостола. По-късно обикаля и събира дарения из околните градове и села. Пропагандира родолюбие, просвета и революционни идеи, работи за националното освобождение. Спомага за основаването на частните революционни комитети в Софийско. Член е на Частните революционни комитети в София и с.Бистрица. Наричан е „Шопският апостол“.
Просветителската му дейност е свързана с книжарницата, която държи в София на тогавашния пазар „Куру чешме“ (дн. до ъгъла на ул. „Алабин“ и бул. „Витоша“). Там той разпространява бунтовни и патриотични брошури, песнопойки с патриотични песни. Софийският частен революционен комитет често заседава в нея. В книжарницата крие и двама от оцелелите Ботеви четници, единият от които е Петър Кунчев.
През 1877г, Никола - Чолака е арестуван и осъден по обвинение за притежание и разпространение на бунтовни книжа заедно с още трима книжари – Георги Стоицев - Абаджията, Киро Кафеджи и Стоян Табаков. „Аз роб ще умра, но българският народ свободен ще живее!„ извикал той на бесилото пред книжарницата. Издъхва на 15.11.1877 г. – месец и половина преди ген. Гурко да влезе в София, недочакал раждането на дъщеря си Любица, родила се с идването на Свободата в началото на 1878г. Малко известен факт е, че Лъвов мост в София е построен именно в памет на четиримата книжари, като лъвовете символизират четиримата обесени революционери, загинали в борбата за свободата на България.
Веднага след Освобождението Христо Г. Данов предлага на мястото на някогашния Шарен мост да се издигне паметник в чест на Никола Крушкин- Чолака и съратниците му. Така през 1889 – 1891г. е изграден Лъвов мост – това е било мястото, където са били екзекутирани престъпниците. В Османската империя имало правило престъпникът, ако е пришелец, т.е. не е от града да бъде обесен пред портата, през която е влязъл. А местните ги бесели по площадите. Затова и Васил Левски е обесен при Орханийското шосе. Там била Източната порта, през която влязъл в града.
В центъра на с. Бистрица е издигнат паметник на Никола Крушкин – Чолака и Осоговските туристи поднесоха цветя на паметника.
Специална благодарност за добрата организация на домакините.
|
Приказките на хората, тяхната откритост и сърдечност са част от това чувство, което ще ни кара да се връщаме отново там.
На връщане към Кюстендил настроението на всички бе приповдигнато от похода и изживяванията в този прекрасен ден.
Автор: Силвия Михова – секретар на ТД „Осогово” гр. Кюстендил
Фотограф: Анелия Иванова
|
Kuber press
>
|
