 Навършиха се 50 години от кончината на Димитър Пешев, известен политик, един от спасителите на българските евреи в годините на Втората световна война.
С исторически рецитал в чест на великия кюстендилец, съпроводен от музикален рецитал на Духовия оркестър, в град Кюстендил почетоха паметта на Димитър Пешев. След като се поклониха и запазиха минута мълчание, пред паметника му в центъра на града, венци и цветя поднесоха кметът на община Кюстендил Петър Паунов, Председателят на ОбС Иван Андонов , зам. кметът г-н Виктор Янев, главният секретар на Общината Светослав Василев, Областният управител инж. Александър Пандурски, представители на Министерство на външните работи на РБ, зам. председателят на ОбС г-н Чавдар Ненов, Директорът на Регионалния исторически музей г-н Валентин Дебочички, бившият Министър на вътрешните работи г-н Христо Терзийски , представители на политически партии, неправителствени организации и кюстендилци, предаде репортер на „Кубер прес“.
Димитър Пешев е роден на 25 юни 1894 г. в Кюстендил. Завършва право, работи като съдия и прокурор, след това като адвокат. В политиката навлиза едва през 1935. Назначен е за министър на правосъдието в кабинета на Георги Кьосеиванов. През 1938-ма Пешев е избран за народен представител, после – за подпредседател на 24-тото и на 25-ото народно събрание. През 1941 година влиза в сила т.нар. Закон за защита на нацията, приет от парламента въпреки опозицията на част от депутатите и на различни обществени организации. Той съдържа редица ограничения срещу евреите. През същата година управляващите вкарват България в съюз с Германия. Като един от лидерите на парламентарното мнозинство, Пешев не се противопоставя нито на Закона за защита на нацията, нито на присъединяването към нацистката Ос. По-късно обаче Фюрерът ще поиска българските евреи да бъдат изпратени в концлагерите, а българските дивизии – по фронтовете като пушечно месо. Но България няма да даде нито едното, нито другото. В драматичната история за спасяването на 50 хиляди евреи ключова роля играе Димитър Пешев, тогава подпредседател на Народното събрание.
На 9 март 1943 при него идва делегация от родния му Кюстендил. В нея са депутатът Петър Михалев, търговецът Асен Суичмезов, учителят по история Владимир Куртев и адвокатът Иван Момчилов. Те съобщават на Пешев, че тайно се подготвя депортиране на местните евреи. Пешев реагира незабавно. Министър-председателят Филов отказва да приеме него и кюстендилските пратеници. Но след разговори с вътрешния министър Габровски подготовката за депортация е спряна. Междувременно започват и протестни действия в парламента. Димитър Пешев и още 42 депутати на 17 март изпращат писмо до Богдан Филов с настояване да се спре изцяло депортирането. Премиерът отвръща на удара и успява да постигне свалянето на Пешев от подпредседателския пост. Но огънят на протеста е вече запален и подет. В борбата за спасяването на евреите се включват Българската православна църква, интелектуалци, представители на опозицията. По-нататъшните опити за „решаване на еврейския въпрос” също са обречени на неуспех.
Димитър Пешев рискува много. Враговете му откровено го заплашват, че ако Германия се съвземе от поражението при Сталинград, той ще бъде предаден на Гестапо. Но по ирония на съдбата ударите идват от друга посока. През септември 1944 на власт идва просъветското правителство на Отечествения фронт. Започва търсене на отговорност от всички, при чието управление България се е намирала в съюз с нацистите. През 1945 по присъди на т.нар. Народен съд са екзекутирани водещи политици, много от които бивши народни представители. Пешев избягва разстрела – на съда е припомнено, че в средата на 30-те години той спасява от смъртна присъда конспиратора Дамян Велчев, военен министър при новата власт. Димитър Пешев е пратен в затвора, освободен е след година, вероятно по настояване на българските евреи. До смъртта си през 1973 живее в забрава.
След демократичните промени заслугите на Димитър Пешев бяха признати в България и станаха известни и по света. Сравняват го с шведския дипломат Раул Валенберг, спасявал унгарски евреи, както и с немския бизнесмен Оскар Шиндлер, обезсмъртен във филма на Спилбърг „Списъкът на Шиндлер”. Димитър Пешев е обявен за почетен гражданин на Израел, в негова памет е посадено дърво в Гората на праведниците в Йерусалим. Бюст на Димитър Пешев е поставен в сградата на Съвета на Европа в Страсбург. Международната фондация „Раул Валенберг” създава медал с неговия лик. В родния му град Кюстендил е открита къща-музей с неговото име. Присъдено му е най-високото българско отличие – орден „Стара планина”.
Заслужава си да припомним редове от неговите спомени, свързани с драматичния месец март на 1943: „И аз за себе си реших да направя всичко, което е по силите ми, за да не се извърши това, което се възнамерява и което ще злепостави България пред лицето на света и ще й лепне петно, което тя не заслужава.”
 
>
>
|
