Основната цел на направеното анкетиране на гражданите и гостите на Кюстендил бе да се проучи мнението и да се получи обратна връзка за удовлетвореността на хората от културните събития, включени в рамките на „Кюстендилско лято 2009”, съобщи за ”Кубер прес” Веска Миланова координатор –направелние работа с НПО към отдел “Култура и духовно развите”.
Получените мнения и препоръки ще използваме максимално, за да подобрим и разнообразим културния живот в общината. Бяха отпечатани 1000 анкети, като попълнени и върнати в Отдел „Култура и духовно развитие” са 25 % от тях.
Първият въпрос от анкетата бе свързан с това, кои от проведените в „Кюстендилско лято” събития са се харесали на гражданите и гостите на града ни. Най-висок процент одобрение 51,6 % от отговорилите са посочили „Детско лято под чинарите”. Следващото събитие, оценено от 49,2 % от анкетираните, е празникът „Панагия – въздигане на хляба”. Пластичният арт-спектакъл, който беше финал на тазгодишното издание на „Кюстендилско лято” получи одобрението на 43,2 % от анкетираните. На следващите места по брой анкетирани, посочили съответните прояви, са международният фолклорен фестивал „Сребърна пафта” с 40 % и младежко лято – дискотека, което се провеждаше всеки четвъртък вечер, с 36,4 %. Ежеседмичните концерти на духовия оркестър получиха подкрепата на 36 % от анкетираните граждани. Концертът на ДЮФА „Орфей” от град Смолян са оценили 35,2 % от гражданите, участвали в анкетата. Техно-партито, съчетано с фотоизложбата „Градът, който не можете да видите” на младия кюстендилец Влади Йорданов получи одобрение от 30,4 %. Следва клавирният концерт „Френска и българска музика за четири ръце” на дуото Даниела Андонова и Диана Ботева – 20 %. Равен брой гласове – по 17,2 % получиха бароковият концерт на Ерик Босграаф от Холандия и Винил денс-партито от 30 юли.
Вторият въпрос от анкетата целеше проучване на информационните канали, по които кюстендилци научават за предстоящите културни събития. Най-голям процент от анкетираните посочват информационните табла за култура и театър като начин за осведомяване. Месечният културен календар, подготвян от отдел „Култура и духовно развитие” посочват 53,2 % от анкетираните. На трето място, 28,8 % от анкетираните посочват телевизията като средство за получаване на информация. Следва местната преса, с 23,6 % и електронните медии, с 16,4 %. �нформация от радиата получават 12,8 % от анкетираните. 9,6 % от гражданите разчитат на информация от приятели. На покани и афиши разчитат 4 % от анкетираните. Макар и малко – 0,8 % са посочили, че разчитат на „слуховите” си качества и разбират, че се случва нещо, като чуят музика на „Арката”.
На въпроса какво липсваше в палитрата от културни мероприятия в „Кюстендилско лято 2009”, получихме доста разнородни отговори. Част от хората са недоволни от липсата на достатъчно публика, която да се наслади на провежданите събития. Най-голям брой анкетирани посочват, че са им липсвали достатъчно фолклорни програми и концерти, съпроводени с народно веселие за всички възрасти, като някои от тях посочват конкретно миналогодишното „Фолклорно лято в музея” и различни негови елементи – прожекцията на филми, ревюто с фолклорни костюми и уроците по танци. Анкетираните препоръчват обогатяването на фолклорния фестивал „Сребърна пафта” с по-голям брой участници от чужбина, за да се превърне в празник на различните култури. Явно децата са истински приоритет за голяма част от анкетираните, защото много от отговорите посочват, че не са достатъчни заниманията за деца и предлагат те да са по-многобройни и разнообразни. Сред конкретните идеи са забави, насочени към най-малките, спортни прояви, организиране на срещи-разговори на известни личности, които да общуват с децата и подрастващите, както и възстановяване движението на влакчето, което да пътува до „Хисарлъка” и зоопарка. През тазгодишното издание са липсвали рок-концерти, лятно кино, изложби и театър на открито, повече гостуващи групи и изпълнители, маскарадни игри и карнавали, празник на минералните води. Любителите на латино-танци са разочаровани от това, че не са били провеждани събития с такава насоченост. �ма предложения за вечерни забави за по-възрастните, литературни четения и изпълнения на стари градски песни, провеждане на вечери на хумора и гатанката, на поезията и на кюстендилските таланти. Получихме препоръка за повече младежки дискотеки, но с музика, „която става за танцуване”. Част от анкетираните споделят, че са им липсвали организирани екскурзии и походи до интересни места. Голям процент от отговорите са в посока, че е имало разнообразни културни събития и са доволни от изминалото Кюстендилско лято. Другите препоръки са в посока по-чести гостувания на известни български и чуждестранни рок, поп, рап и фолк изпълнители.
На въпроса какви събития от изминали издания на „Кюстендилско лято” са се харесвали и не са били застъпени в тазгодишното издание, най-много отговарят, че са липсвали театрални представления за деца и възрастни и фолклорното лято в музея. Провежданите културни прояви на римските терми също са посочени като предпочитани и не застъпени в изминалото лято. Голяма част от предложенията на гражданите за това, какво биха желали да се случва в „Кюстендилско лято”, съвпадат с направените препоръки в третия въпрос от анкетата. Най-голям процент са тези, които предпочитат да има повече изложби, театър, концерти и кино на открито, както и повече занимания за свободното време на учениците и децата.
Споделените мнения и препоръки от анкетираните са в посока повече и по-разнородни събития, за да има по нещо за всички. Да се разработят и утвърдят различни пространства, които да „приютяват” културни прояви, като например Римските терми, парк Хисарлъка и исторически места в близките околности. Много от анкетираните споделят, че са доволни от промените в града ни през последните години и оценяват усилията и работата на екипа, който подготвя културната програма в града. Относно активността на анкетираните, разпределена по възраст и пол, най-активно са участвали хората между 31 и 50 години – 42,8 %. Следват хората, които са над 50 годишни, като те представляват 25,2 % от анкетираните. Младежите на възраст 15-30 години, които са участвали в проучването, са 18 % от общия брой. Най-малките, на възраст до 14 години са 9,2 % от участвалите и 4,8 % не са посочили своята възраст. По-активно са се отзовали жените, които са 63,2 % от анкетираните. 27,6 % са мъжете и 9,2 % не са отговорили.

Кубер прес