Г-н Мишков, Вас ли Ви изключиха от ПП ”Атака” или сам напуснахте партията?
-По-скоро се разделих с покварените в ръководството й, което ме прави доволен.
Видях отблизо и жлъч, излоба , и безсилие. Видях сталиниски методи в действие, как се търси врага с партиен билет, как се лепят етикети”особено опасен за партията”.
Видях как в името на партията истината става презряна, манипулациите и престъпленията стават оправдани в името на великата кауза, как това е оправдание в тази „партия” за изолиране на инакомислещите с наказание за мислене извън шаблона. Изключваха ме партийни членчета-покорни ратайчета на полувожда си Сираков. Обявиха мен и съратниците ми, истинските националисти, които съвестно си гледаха работата, лъгани от тарикатите на партийната централа в София, че те са носители на националната идея.
Явно имате причина да изразите подобно сатновище. Кажете нещо по-конкретно?
-Какво да Ви кажа? Не е ли показателна мимикрията, която стана атрибут за всеки набеден политик? Достатъчно е да бъде проверен нашия герой /Антон Сираков/ из дебрите на времето, из колко партии е лутал. На колко прниципа е робувал! Що за благочестив ментор са намерили ”националистите”?
Все пак има ли конфликт межди вас и зам.председателя на ПП ”Атака” Антон Сираков? Какви са полтическите различия?
-Заради този ”фигурант” – парадокс за националната ни политика, влязох в конфликт само със себе си. За какъв националист ства дума? Може би точната дума е прагматично-бакалски манипулатор от неизвестен тип.
Не употребявате ли крайни квалификации по отношиние на ваш бивш съпартиец?
-Защо крайни? Как бихте квалифицирали този нагон към валстта на рицаря на печалната демокрация от СДС през някаква монархическа партия, през ДСБ, и право при националистите от ”Атака”. В този ред със сигурност пропускм някоя и друга, не дотам популярна партия. Моралът пак си е морал, скрупулите си остават скрупули, но при него липсват. В тази партия се задържа, защото успя да се добере близко до върха.
По време на местните избори, а и впоследствие, имаше изявление и епитетни определения от страна на Антон Сираков по Ваш адрес. Защо не реагирахте на момента?
-Да, чух, прочетох и видях. Защо да коментирам недотам приятния аромат идващ от мнението на политически лакей. В ТВ предаване видях и чух да разказва как в партията се превърнал в змияр. Говореше за змия, която носел дълго в пазвата си подобно на индийски факир. Вече обаче се освободил от нея и е само не индийски а политически факир. От край време Антон Сираков се пробва да играе ролата на сив кардинал. Сега попората му сърба кмета Петър Паунов. Знам какво значи неговата психическа, безцеремонна, форсирана досада за вменяване на ”мъдрата” му позиция и/или назначение.
За кого А. Сираков играе на този етап?
-Само за себе си. Събира ”разбитите авари” от банкрутиралата партия хранилница.
Той сътвори с далновидната си политическа стратегия- алчност и манипулации.
Има четирима негови политически последователи, но ако не успее да намери добре платени службици в Община Кюстендил, ще остане и без тях. Това е логиката за ренегат чийто идеал са финикийските измерения.
Говори си, че Антон Сираков се опитва да налага на кметът ценни кадри за общинската администариця?
-Точната дума е безценни кадри, които освен Сираков друг през години назад не е забелязал. Кой ги вземе ще си блъска главата. Кметът си е кмет и има право на кадрова политика. Нека пробва и ще видим.
Наскоро беше одобрена новата струкутра на общинската администарция, вашия коментар по този въпрос ?
Ще се опитам да квалифицирам намеренията на кмета само доколкото познавам ситуацията в общината. Признавам, основните преговори и договорки вървят блинд, на тъмно, така че не мога да кажа що за кадрова политика се твори. Онова което се набива на очи, че се търсят майстори за решаването на неизвестна задача. Дотук не са публикувани моментното финансово, икономическо и техническо състояние на общината, няма анлизи, няма цели, актуалност, стратегия, метод за атакуване на цели и т.н. Може пак и да има, но те са грижливо пазени в тайна. Конфеденциалност?!
Практиката ме е учила, че преди да е известна задачата, специалисти за решаването й не се набират. Ако се тръгне по обратния път, кахърите ще бъдат повече от много.Спомням си стара практика във ръзка с предстаящата реконструкция, преструктуриране или модернизация, а тя е, че след изредените упражнения щатния състав става или неприлично раздут, или се омитат всички кадърни служители, които могат да кажат с чиста съвест ”назначиха некъдърници на народната софра”.
Това е стара изпитана практика, която продължава да работи безупречно.
Шаблонът –нищо старо не е забравено, нищо ново не е научено.
Разговаря Лидия Велинова |
