Самоубийството е комплексно явление, което през вековете е привличало вниманието на философи, лекари, социолози, психолози и хора на изкуството. Като сериозен проблем на нашето обществено здравеопазване, самоубийството изисква нашето внимание, но за съжаление, неговата профилактика и контрол не са лесна задача, съобщи за “Кубер прес” Елена Андонова експерт в РИОКОЗ Кюстендил.
Научни проучвания сочат, че макар и постижима, профилактиката на самоубийствата изисква пълен набор от дейности, включващи предоставяне на възможно най-добри условия за отглеждане на децата и младите хора, ефективно лечение на психични разстройства и контрол на рисковите фактори на средата. През 1999г. СЗО стартира SUPRE – световната инициатива за профилактика на самоубийствата. В международен аспект самоубийствата са сред първите десет причини за смърт във възрастовата група между 15 и 19 години. Това заинтригува група научни работници – лекари, психолози, социолози и юристи. Разработена бе програма по суицидопрофилактика, която се изпитваше в продължение на 3 години в 5 пилотни области. След което през 2000 г. се прие шестгодишна Национална програма за профилактика на самоубийствата в България.
Профилактиката на самоубийствата е задача на цялото общество. В изпълнението на програмата се включват изградените местни структури за суицидопрофилактика – обществени съвети, коалиции, районни съвети и др. Голяма помощ оказват центровете за психично здраве, МВР, бюрата по труда, някои неправителствени организации. Координацията се осъществява от Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве и Регионалните центрове по здравеопазване, успоредно с други основни дейности, които те извършват по програмата. Най-честите рискови фактори са: недиагностицирана или недолекувана депресия, разстройство на личността, алкохолизъм, злоупотреба с наркотици, шизофрения, органични психични разстройства и др.
Най-често се самоубиват хора с психични разстройства (от 45 до 70%), с депресии (около 15%) и шизофрения (около 10%), т.е. хора със заболявания, които могат да се лекуват или подържат с лекарства. Някои от тези хора или нямат време да се консултират с лекар, или се страхуват да потърсят помощта на психолог или психиатър – страх от заклеймяването, страх от общественото мнение, страх от стигмата. Рисковите групи са сред лицата с депресия, зависимост или друго психическо разстройство, лица с тежки соматични заболявания, ученици от 10 до 18 години, военнослужещи на краткосрочна служба, служители на МВР и МО, жертви на насилие, безработни мъже и жени от 25 до 50 години, възрастни и самотни хора.
Кубер прес |
