Агенция „Кубер прес” продължава публикуването на поредицата пътеписи, описващи законното гурбетчийство на сънародничките ни в Кралство Испания. Материалите отговарят на 100% достоверност, няма основание за спекулации относно реалността на изнесените факти.
ЕПОЗОД-2 „Разходите и приходите на земеделските наемнички, не позволяват разточителство и излишни харчове”.
Безизходица, алчност или нужда от финонсова инжекция са причините довели сънародничките ни в положение на слугинаж, пред чужденците-испанци. Доходоностния престой се корени в основата на воля и постоянност- необходими за издръжливостта в обстоятелствата. Не е лесно да работиш на полето в Ел Росио, на фона на богато местно население демонстриращо богатство и охолство. Никой не би оспорил фактите, още повече те са допълнителен мотив престоя да е печеливш. Адаптирането не е лесно, ако в България се работил с гордо вдигната глава за жълти стотинки, то при испанците естеството на трудът пречи да изпитваш каквото и да е задоволство от работата.
Жените пропътували огромното разстояние знаят защо са тук и не забравят ,че връщането в България не гарантира възможности за подобряване на положението в което се намират. Заплащането е добро само за БГ –стандарти, за европейските заплати са не само ниски, но и крайно недостатъчни за препитанието на средно-статистическия испански гражданин. В разговори с ягодоберачки и берачки на боровинки стана ясно, че всички сравняват заработеното с това което са получавали у нас, което е не коректно от гледна точка на трудоемкостта на работата и отдалеченосотта на работното място. Подобна аналогия е самозаблуждение, благодарение на което испанците намират евтина работна ръка. За жалост гордостта от това, че сме европейски граждани губи всякакъв смисъл, дори е смешна. Ако се замислят доволните от заплащането нашенки затова защо се осигуряват по испански закони, но не им плащат по тарифата с която плащат на техните граждани, не е трудно да се разбере каква печалба трупат чужденците на гърба на задоволяващите се с трохи българки. Когато си незаконен емигрант нямаш право на претенции, но когато си дошъл с посредничество на държавата, трябва най-малкото да се бориш за максимално заплащане.
Защо българките предпочитат да взимат това което им се прадлага, а не това което им се полага в действителност за полагания труд и непонятно.
„Не се оплаквам, защото условията са добри и добре ми плащат” - това е репликата с която опонира ягодарката. В интерес на истината сред специализиралите се в областта на брането на ягоди и боровинки са преди всичко жени от етносите в България.
В огромната си част те са от турски и цигански етност, свикнали да бъдат унижавани и подценявани, по отношение на заплащането. Българките не ги интерсува какви са колежките, защото при тях липсата на образователен ценз с малки изключения е налице.
Констатирайки тези факти целящи да дадат по-добра характеристика, не трябва да се остава с убеждението, че при всички българки водещото са само парите /макар 99% това да е вярно/. Лошо е когато парите са водещи и са над всичко, те са средство за препитание, както би се изразил икономист.
Горещините и уморителния труд са деперсиращи и водят до постянно изнервяне ескалиращо в кавги. Стара истина е, че когато си зад граница трябва да се пазиш от българин съквартирант, защото и аз двата не би било от полза. За разлика от задружните румънки и защитаващите се полякини, българките в Ел Росио, непрекъсното показавт неуважението си една към друга. Да не пропускаме подробността, че това се отнася за сънародничките от Югозападна България.
Трудно се живее сред чужденци, но е мъчително да си такъв сред свои. Българките не се търсят когато имат нужда от помощ, молят за подкрепа чужденките. Примери много, доказателства също. БГ-работничките позволяват злобата и зависта да определят отношенията със сънародничките. Не може да се подмине обсотятелството, че 80 на сто от ягодоберачките, не са социално слаби, нито бивши безработни. При много от сезоно - заетите нашенки в Ел Росио, чувството за патриотизъм и националност отстъства, често повтарят: „Българска работа” което е в разрез с поведението на добрите български граждани. Като стана дума за нешенско да кажем, че жените не забравиха да сложат сладко от ягоди и боровинков мармалад, в малкото свободно време което имат. Ако това не е българска работа, какво друго да е .? Нужно е повече съобразителност при преценка за народоспихология и по-полека при изразяване на мнение когато под общ знаменател се слага цял народ. Има опасност от отъждествяването с недостатъците от които се изразява възмущение. Българките без притеснение заявяат, че за тях е без значение кой ще управлява страната, българин или чужденец. Манталитета на нашенките в Ел Росио е под всякаква критика и доказателство за алчност заслепяваща морала на поведение в чужбина. Всички са дошли с надежда, да изкарат много пари да купят автомобил, ново обзавеждане или да започнат малък бизнес.
Малцинство са тези които мислят само за насъщния.
Хуленето на Родината и не признаване на положинелни страни, наемни
чките показват незаинтересованост от развитието на социалния статус и бъдещето на децата им в България. Хората които наистина живеят на ръба на бедността отсъстват от редиците на ягодоберачките, защото нямат възможност да отделят малко средства необходими за превоз. Без претенции за коректен анализ, може да твърдим, че 3000 лева за два месеца хора като селскостопански работнички у нас не могат да спечелят. Къртовски труд и психологически натоварвания оказват въздействие доколкото, те се проявяват по-късно.
Сезонната работа зад граница дава шанс на много сънароднички да подобрят временно начина си на живот, но не помага да повишат социални си статус. Странно но е факт, че емигранти заминали сами, незаконно да работят в чужбина са подобри в приобщаването към евортип на живот и се справят по-добре с трудностите. Парите които гастарбайтерите печелят зад гарница след дълго отсъствие от старанта, се използавт по ефикасно, за разлика от тези които за кратко работят в чужбина. Това се дължи на тяхната предприемчивост. Българите напуснали отдавна България имат сериозно отношение към политическия живот, временно пербиваващите само хулят и недоволставт от упарвинците.
Не се свиква лесно когато човек трябва в чужбина да заработва заплатата и адаптирането е тромаво. Харчовете се ограничават, винаги има нещо което не може да се купи. Разходите са по-малки от приходите, защото жените в Ел Росио се лишават от много неща. Разходите са свити дотам, че купуването на сладолед е лукс, посещението в заведение е стого забранено. Свикнали да живеят икономично в България сънародничките в Испания се справят добре в страната на вечно празнуващите ”мучасоси”, парите отделян и за ядене са малко. Набляга са на хляб и майонеза.
Единстевното удоволствие да се поразпуснат нашите е да лежат като гущери на плажа на океана и да примигат поглеждайки часовникът, за да не изпуснат автобуса с който се прибират в емиграционния лагер.
Епизод-3 ще разкаже, как се работи в консервна фабрика „ Алмасена” и защо българките свеждат глава за разлика от румънки и полякини?
Кубер прес |
