За поредна година фермерите от испанската областа „Уелва” наемат българки за прибиране на селскостопанска продукция от ягоди и боровинки. Предишния сезон от Кюстендил осем жени се включиха в брането на ягоди. На вниманието на посетителите на информацианна агенция „ Кубер прес” предлагаме разказът на наша съгражданка работила в Испания.
Електронното издание започва поредица от репортажи свързани със законния престой на българки /кюстендилки/ в област „ Уелва”, намираща се на територията на Кралство Испания.
ЕПИЗОД –първи
Нашите вместо по 8-евро на час, взимат по пет
Сънародниците дошли от България в най-отдалечената точка в страната на фиестите, са селскостопански работници прибиращи поредната реколта от ягоди, боровинки и малини. Пребиваването им на място чието разстояние от Мароко е по-малко то 300 км е напълно законно и легитимно.
Какви са предимствата и недостатъците он възможността по редовен начин да печелят парите си зад граница ,кой губи и кой печели от това –са част от темите които „ Кубер прес” ще представи .
Целта на публикациите е да покажат отношението на чуждите работодатели към БГ наемници,дори престоят им да е осигурен с тяхна помощ.
Испания и България взимат процент от дневната заработка на жените дошли в африкански жеги да берат плодове. Сънародниците ни внасят вноски за испанските безработни, МТСП също не пропуска момента да вземе дял от заплатата. Работодателя внася минимални здравни и социални осигуравки на българките. За три месеца удържаните пари на ягодоберачите набъбват до сума равна на минималната работна заплата в България.
Кралство Испания се намира в Югозападна Европа, тя е високо развита индустриално-аграрна държава.Селището Ел Росио със сигурност не е най-популярно в област Уелва, но е подходящ район където испанците развиват активна селскостопанска дейност в отглеждането на ягоди, боровинки, малини и портокали.
Освен пустинния пясък използван като улични настилки за удобство на конете, които се приоретет на местните в отглеждането на животни, то сред забележителностите макар и в кавичики са около 3-хиляи жени от България, Полша, Румъния и Мароко.
Този международен женски екип прибира селскостапанската продукция на местинте феодали. Голяма част от тях са пенсионери с интерес наблюдаващи чужденките да пазаруват и да се редят на дълги опашки пред телефоните. Престоят на ягодоберачките е добра инвестиция, затова никой не иска да се ходят.
За 2007 година Агенцията по заетост у нас е приела от испанска страна оферти за 3 хилади души. За гроздобера в Испания дори с едномесечен престой също се наемат българи. От социалното ведомство ка МС все по-често огласяват пред медиите и обществеността шанса който се дава на българките да заминат легално на работа в Испания. Областните представителства на Бюрата по труда, които са на пряко подчинение на Е.Масларова имат ролята на посредници между чуждия работодател и наемника.Много от обявените работни места зад граница включват и ягодоберачите.В края на 2006 година местните бюра афишираха местата ,като огласената информация сочеше дневна надница от осем евро. Примамливи бяха и офертите за шестчасов работен ден и плащане на осигуровки/последните две неща се оказаха вярни/.Административната тромава българска система помогна заминаването на ягодоберабките, специално тези в Кюстендил да тръгнат вместо през януари в края на април. Жените подали молби за работа в област Уелва послушно и дисциплинирано се явиха на теста в София още преди началото на 2006 година. Чужденецът работодател присъствал на „проверочния” не пропусна да предупреди, че няма да има възможност за оставане в Испания след приключване на сезонната работа. Испанецът се застрахова и по отношение на заплащането т.е.той щял да плати след две седмици работа,не както негови колеги да предплаща авансово.
По време на кратката реч пред българките, чуждия работодател не счете за необходимо да каже, че всякакъв вид възникнали по време на престоя там проблеми от битов характер са за сметка на потърпевшите.
Ако слечайно се запуши мивка или се развали кранче в банята, не трябва да се разчита на съдействие от страна на работодатела. Дипломатично, а може би и съвсем праднамерано не беше огласена информация за договорните отношения. Договорът с който гръгват за Испания не беше разяснен нито веднаж от никого. За това отговорност носат българските власти, не чуждите. Заминаващите не бяха наясно, че на всеки наложило му се спешно да се върне в България, трябва да поеме сам разноските от 250 евро. Става въпрос за това, че испанците още на втората заплата удържат 100 евро за транспортни разходи, след това е невъзможно да бъдат върнати. Да не уточняваме подробности от рода на тази, че испанската служителка Мария Кармен категорично многократно заявява, че веднъж удържани тези пари няма да бъдат въранти. Безспорно преведните на банката пари и фирмата превозвач е трудно да се възстановят. Защо обаче казуса не се разясни в София?
Пристигайки на място изненадата е на лице, вместо ягоди ще българките ще берат боровинки. За щастие промяната е за добро, боровинките се берат по-лесно от ягодите.След като успешно гурбетчийките преминаха тридневното пътуване с автобус по маршрут Сърбия, Словения, Хърватия, Италия, Франция и Испания българките са настанени в емиграционно селище.За час-два вече са разполагат в бунгала с печка, хладилник, баня. Следва едноседмична почивка преди работа. Временнинте жилища на „Белите робини” защото усещането е точно такова, са построени на полето, да нямат възможност работничките да се изкушават от разни неща - например търсене начин за постоянно оставане в страната на Сервантес. Липсата на каквито и да било СМК, на магазин в радиус от 7 км по всякакъв начин затвръждава мнението работи и мълчи.
Работата на полето за едни е по-лека да други не чак толкова. Жените ходили на черешобер имат опит и с лекота берат по 25 кофи боровинки, останлите с труд и постоянство също се справят. Истината е, че всички жени имат един и същи договор в който се говори за дневна надница а не днавна норма. Това не пречи на испанците да искат определно количество набран плод въпреки, че няма отношение към заплащането. За зла участ на тазгодишните берачки на боровинки змиите в района са повече, това кара хората постоянно да се страхуват и да бъдат на щрек. В тази връзка испанците проведоха учебен курс как да се предпазват от ухапване. Това не помогна на румънската гражданка която по време на бране на ягоди смъртонсно беше ухапана от змия. Ежедневно работничките виждаха змии и издаваха писъци.
Испанците са спокойни хора и не дават кой знае какъв зор на берачките, с малки изключения. Приемат добре българките и нямат резервирано отношения към тях. Трябва да признаем,че полякините и румънките са в по-предна позиция, защото много по- отдавна идват да работят за фермерите. Без значение дали слънцето е силно или вали дъжд ягодарките всяка сутрин се запътват към полетата с парници и берат плодове. Надницата която беше обещана в България -8 евро, в Испания пада на 5.40.
Всяка втора седмица работодателя изплаща заработеното, не на ръка а по банков път. Испанецът е коректен не закъснява плащанията и редовно внася осигуровки и такси. Всеки месец българките получават фиш за да порверят какви удръжки са направени.
Очакванията всички да получат еднакви заплати останаха напразни, всеки бригадир-чужденец различно оценява труда на наемника. Малко от ръководителите на бригадите можеха да уредят хората си на допълнителни часове т.н.”екстри” с което да увеличат дневната заработка. Причина за това е лошата реколта и бавното зреене на боровинките. Жените разбираха, че обстоятелствата определят дали и кога могат да берат допълнително и нямаха претенции.
Очаквайте в следващия брой „Разходите и приходите на ягодоберачките” както и заслужава ли да изминеш 4-хиляди километра, за да припечелиш робски пари?
Кубер прес |
