 В Кюстендил беше представена Живописна инсталация „Царските двери на смисъла (Голям сърдечен иконостас-2)“, мястото- ХГ Вл. Димитров-Майстора, Кюстендил в недостроената нова част на галерията, предаде репортер на „Кубер прес“.
Показани бяха експериментални графики, рисунки и колажи. С благодарност към Евелина Пенева писател и преводач за подареното чудесно заглавие.
„Живописната инсталация „Царските двери на смисъла (Голям сърдечен иконостас-2)" е плод изцяло на четвъртата вълна на коронавируса. Получи се изведнъж – спонтанно и неочаквано. Последователно и леко… Просто си е бил готов… Вътре… И докато първия иконостас го работих двайсетина години, то вторият се появи от само себе си, по времето на Ковид-преживяванията ни от последно време, и със сигурност като реакция на силно компресираните ни от драматизма на битието ценностни, морални и чисто личностни натрупвания и същностни преображения. И макар все още без усещането за бъдеща война, но с набиващи се Джордж Оруелски ракурси, осезателно надничащи отвсякъде… Пясък, въглен, намерени предмети от селската плевня… Без боя, иначе казано. И с чисти намерения… Един, своего рода, еко-иконостас… И не само заради настоящия цивилизационен контекст, в който живеем, с цялата параноична потребност от „еко“ – във въздуха, в почвата, в чувстването, в ежедневното ни живеене, в обърканата и замърсена хармония на ценностните ни връзки и социална комуникация. Така от само себе си се появи и чисто формалната двойка-връзка в иконостаса, изразяваща се в „позитив-негатив“ трактовката на основния композиционен елемент – сърцето, издържан изцяло в черно-белия цветови спектър. Същото онова сърце от първия иконостас, същият цивилизационен „Perpetuum mobile“, център на драматизма на живеенето, извор на сълзите и духовните вибрации. Една своеобразна черно-бяла метафора, визуализираща времето и пътищата в техните крайно безкрайни посоки и безусловното им преминаване в бъдеще. Метафора за това „тук и сега“, което вече е минало, поглеждащо боязливо към утре, кръжаща с почти маниакално постоянство около формата на сърцето - двигател и естествено обиталище на душата и вярата. Една проба за осъзнаване на онова особено екзистенциално „електричество“ (посредством плюс-минус черно-бялата му позитивна негативност), вграждайки го в свободно импровизираната идея за иконостаса, като един спонтанен опит за сакрализация на процесите, в изначалните им трансмисии с „мисиите“ на индивидите по пътя им… Изконния, единствения и неповторяем… Завинаги нанякъде и… НАКЪДЕ?“ споделя Станислав Божанков.
kUBER PRESS
|
