 Малцина са хората, успели да предадат с толкова малко думи чистата есенция на изживяването сред природата, в планината, далече от хората и ежедневието, там, където светът се връща към първичната си същност и тупти в естествения си ритъм. Където музиката не е в ушите, а в клоните на дърветата, а сюжетите преливат един в друг с абсолютна празнота, но изпълнени от съдържание. Падащо листо, стъпки от животно, внезапно изсипал се дъжд. Излизайки от града, навлизайки дълбоко в дебрите на планината перспективата се изчиства. И заобиколен от хиляди шумове, се движиш в пълна тишина. Няма значение коя ще е планината - Рила, Пирин, Родопите. Важно е само – планината.
И ето, ние туристите от ТД „Осогово“ гр. Кюстендил решени да избегнем тълпите, търсейки най-закътаните кътчета на родината ни се озовахме в село Сиришник. Идеята ни беше изкачването на най-високият връх на планината Рудини, връх Сирищнишка Рудина (1172,1 м) и обиколка около язовир Пчелина.
Екопътеката е с дължина близо 10 км. Слънцето е все още приятно топло, денят е сравнително дълъг, а пролетта напира с най-красивите си цветове за онези, осмелили се да я потърсят.
По пътят ни има изграден заслон и дървен кръст. Само на около 100-на метра от него се намира и върха, където е поставен пилон с българското знаме, пейка и масичка. От върхът се открива невероятна гледка към повече от девет съседни планини- Черна гора, Витоша, Верила, Голо бърдо, Рила, Пирин, Конявската, Земенската и Пенкьовската, язовир Пчелина и др. След кратка фотопауза на върха пътеката преминава през скалата Бигор, която е във формата на око. В окото на бигора туристите поставиха по едно камъче, за да се сътвори уникална земна мозайка, според указанията от табелата. По стръмни стълбички се спуснахме при параклиса „Летни свети Никола“. До него има изворче със светена вода, където направихме кратка пауза. По цялото трасе има изградени кътове за отдих, пейки за почивки, атракции. Следващата ни отбивка бе язовир Пчелина (Лобош). На негово място е съществувало село Пчелинци. През 60-те години тогавашното правителство решава да превърне мястото в язовир. Причина за това, били водите на река Струма, които минавайки през Перник, силно се замърсявали и в Гърция отнасяли много боклук. Язовирът щял да бъде утайника на реката. Хората от село Пчелинци били накарани да напуснат родното си село, като били компенсирани със земи в околността. Така някогашното село Пчелинци било залято и превърнато в язовир Пчелина.
Картините, които се разкриваха пред нас, приближавайки все повече язовира подбуждаха в нас желанието за снимки...снимки и пак снимки. Предстоеше ни изкачване по склон, където сред скалните образувания, каменните гъби и причудливите каменни феномени може да се събере богата палитра от цветове, усещания и емоции. На отсрещният бряг се виждаше средновековният параклис „Свети Йоан Летни“, който единствено е останал след потопяването на селото. Разположен над скала, вдадена над язовира, този параклис пази повече от 6 вековна история.
Мястото е спокойно, на което определено се чувстваш извисено – над хорската омраза, завист и вандалски прояви. Място, което прави дишането забавено, съзнание и мислите - чисти. Място, докоснато от Бога.
Автор: Силвия Михова - секретар на ТД ”Осогово” гр. Кюстендил
Нкфеи зиеяя
|
