 Изминаха 100 дни, в които управлява правителството на 4-те партии, които не можеха да се понасят помежду си, но апетитът за власт ги накара да загърбят принципите и ценностите си – за съжаление, за сметка на българските граждани, пише в профила се депутатът от 10 МИР Кюстендил Христо Терзийски от квата ГЕРБ СДС, предаде репортер на „Кубер прес“.
Какво се случи за този период:
Назначенията на ключови държавни позиции се осъществяваха напълно непрозрачно, на база не на професионални качества и експертиза, а на роднинство и познанства. Оказа се, че извън семейния кръг на премиера и министрите, в България няма никакви подготвени кадри.
Вследствие на парцелирането на министерствата по квотен партиен и роднински принцип и пълната липса на управленска визия, не закъсняха и резултатите: невиждан скок на цените на тока, газа, горивата и хранителните продукти, както и двуцифрена инфлация, която стопи и без това скромните спестявания на най-уязвимите социални групи. Несигурността в утрешния ден провокира в тях стремеж да се запасят поне с най-необходимите продукти, позволяващи им да оцелеят поне за следващите няколко месеца, което ни върна към сцените с ограничаване на покупките на основни хранителни продукти – брашно, олио, захар – тежка цена за харвардската надменност, съчетана с управленско безсилие.
Тя се прояви и в неспособността на управляващите да бъде изготвен и гласуван държавния бюджет в срок и за първи път в демократичната ни история той се прие панически през март – без да е адекватен към реалната икономическа и политическа ситуация, и със заложена актуализация само след няколко месеца. Панически бяха предлагани неадекватни икономически мерки, като т. нар. „форсмажор“, отхвърлен дори и от партиите в самата управляваща коалиция и показващи, че в коалицията наистина съществува „форсмажор“ по отношение на умението им да управляват в интерес на страната.
По отношение на ковид пандемията Правителството постигна два взаимоизключващи се „успехи“ – пълен провал във ваксинационната политика и същевременно фалит на много от бизнесите, засегнати от мерките, поради липса на адекватни компенсации.
Правителството се оказа неспособно да се възползва дори и от огромните средства, които Европейския съюз отделя за България и които са от жизненоважно значение за нашата икономика. Планът за възстановяване и устойчивост беше върнат за четвърти пореден път и още не е одобрен - това не попречи на управляващите да заложат приходи от него в държавния бюджет.
Правителството бе неадекватно и по отношение на провежданата външна политика с липсата си на единна позиция за войната в Украйна и с излъчването разнопосочни послания по отношение на санкциите към Русия, взависимост от това представител на коя партия от коалицията ги отправя. Тази привързаност към тяснопартийния интерес, съчетана с разминаването в позициите дори и между правителството и неговия архитект – президента Радев, значително ерозира авторитета на България сред нашите партньори от Европейския съюз и НАТО.
Провалите във външната и вътрешната политика принудиха управляващата коалиция и правителството да се опитат да отклонят вниманието на българската общественост, като в грубо нарушение на Закона атакуват представителите на опозицията. Премиерът Кирил Петков реши лично да стане „Кошаревски свидетел“ срещу лидера на опозицията Бойко Борисов, като разкаже на Рашков и подчинените му разследващи полицаи какво е прочел в гугъл – неговия източник на информация срещу корупцията, и им нареди да арестуват Борисов и представители на опозицията „по неотложност“ през нощта. Жалък ход, с който се заблуждава, че зрелищата могат да заместят хляба.
100 дни бяха достатъчни за българските граждани, за да се убедят, че правителството не е способно да управлява в интерес на страната. Затова – Оставка!
Kuber press
|
