 Община Кюстендил реализира проекта „За чист въздух в Кюстендил“, № 15-OSIS/2019, с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, съобщи за „Кубер прес“, Ивона Велинова,Главен специалист "Връзки с обществеността" -Отдел "Протокол и връзки с обществеността" -Община Кюстендил.
Какво дишаме?
С внимание следим каква храна ядем и каква вода пием, но рядко се замисляме за въздуха, който дишаме. Какво дишаме, защо е попаднало във въздуха, как е попаднало там, какво означава това за моето здраве?
78% азот, 21% кислород, 1% въглероден диоксид, аргон, метан, хелий, водород и други. Това е съставът на атмосферния въздух, който ни дава живот. Всекидневно всеки един от нас поема между 15000 и 20000 литра въздух – за една година това количество е достатъчно да запълни обема на три въздушни балона. И докато без храна можем да издържим над 30 дни, а без вода не повече от 2-3 дни, то без въздух не можем повече от няколко минути.
Въздухът в Европа е много по-чист, отколкото преди около половин век, когато Европейският съюз (ЕС) и държавите членки започнаха да въвеждат политики за качеството на въздуха и за предотвратяване и контрол на замърсяването.
Въпреки този напредък годишните оценки на ЕАОС „Качество на въздуха в Европа“ неизменно показват, че замърсяването на въздуха продължава да представлява опасност за здравето на човека и околната среда. Нивата на замърсяване на въздуха в много от европейските градове все още надхвърлят законовите ограничения на ЕС и насоките на Световната здравна организация (СЗО) за опазване на здравето на човека. Трагичната последица от това е, че според оценките на ЕАОС всяка година около 400 000 европейци умират преждевременно заради лошото качество на въздуха, от които 12 000 в България.
Щетите, които мръсният въздух нанася, обхващат широк диапазон от различни болести – различни видове рак, дихателни и сърдечно-съдови болести, мултиорганни увреждания, кожни възпаления и нежелани възрастови изменения. Редица изследвания намират връзка между замърсяването и увреждания на репродуктивната система, както и между замърсяването и преждевременни раждания, аборти или раждания с твърде ниско тегло на бебето. Няма човек нестрадащ пряко или косвено от последствията на замърсяването.
Праховите частици (ПЧ), азотният диоксид (NO2) и приземният озон (O3) са замърсителите, които причиняват най-голяма вреда на здравето на човека и околната среда в Европа, като основните източници на тези замърсители са пътният транспорт, битовото отопление, селското стопанство и промишлеността.
ВСЕКИ ОТ НАС МОЖЕ ДА ПРЕДПРИЕМЕ ДЕЙСТВИЯ, ЗА ДА ПОДОБРИ КАЧЕСТВОТО НА ВЪЗДУХА
В доклад на Европейската сметна палата се отбелязва, че гражданите могат да играят важна роля в усилията за подобряване на качеството на въздуха. Ето някои лесни действия, които всички можем да предприемем, за да направим въздуха, който дишаме по-чист:
1. Да изключваме двигателя на колите си, когато сме спрели временно, вместо да работят на празен ход. Една минута на празен ход изразходва повече бензин, отколкото рестартирането на двигателя.
2. Ако се отопляваме с дърва и/или въглища, да потърсим по-екологични методи и уреди за тази цел.
3. Да ходим пеша, да караме тротинетки и колела или да ползваме градския транспорт и да подканяме семейството и приятелите ни да правят същото.
4. Да изгасяме лампите, когато не ни трябват и да не оставаме климатици и други електроуреди включени, когато не се ползват.
5. Да не използваме спрей-дезодоранти и силно-химични препарати и козметика, а вместо тях да избираме екологични или такива с по-малко химикали.
6. Да рециклираме и използваме повторно всякакви опаковки, кутии, пликове и други.
7. Да не използваме пластмаса за еднократна употреба.
8. Да научим повече за въздуха и да разкажем на семейството и приятелите си!
За да информира гражданите, ЕАОС предоставя достъп до данни в реално време и до статистически данни относно качеството на въздуха. ЕАОС и Европейската комисия създадоха също онлайн инструмент — Европейски индекс за качество на въздуха, който позволява на гражданите в Европа да проверяват настоящото качество на въздуха там, където живеят, работят или пътуват.
Видеото и материала се реализират по проект „За чист въздух в Кюстендил“, № 15-OSIS/2019, с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Основната цел на проект „За чист въздух в Кюстендил“ е изграждане на устойчиви механизми на гражданско участие за опазване на околната среда и подобряване качеството на атмосферния въздух в община Кюстендил.
Цялата отговорност за съдържанието на материалите се носи от „Асоциация за социална отговорност чрез иновации“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
www.activecitizensfund.bg
www.asori.org
Kuber press
|
