 С тържествена церемония Кюстендил отбеляза 118 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание.
Венци и цветя пред паметника на Тодор Александров бяха положени от областния управител – Александър Пандурски, зам.-кметовете на Община Кюстендил - Светослав Василев, Радмила Рангелова и Росица Плачкова, председателя на Общински съвет – Иван Андонов, народни представители от 46-тото НС, общински съветници, политически партии, граждани и организации,съобщи за „Кубер прес“, -Ивона Велинова-Главен специалист "Връзки с oбществеността"-Отдел "Протокол и връзки с обществеността" Община Кюстендил.
На този ден честваме годишнината от последното голямо въстание, вдигнато в Османската империя за освобождение и национално обединение на нашия народ. Едно въстание, което по своя мащаб и организация надминава Априлското, и което за пореден път дава голям брой свидни жертви за Майка България.
Историка Ангел Джонев припомни важната роля на Кюстендил и кюстендилския край по организацията на въстaнието.
„Не може да има Илинденско – Преображенско въстание без Кюстендил и Кюстендилския край. През 1903 година основната маса от чети, предвождани от знакови фигури в освободителното движение като Борис Сарафов, Христо Чернопеев, Гьорче Петров, редица военни като Сотир Атанасов, Борис Дрангов, преминават със своите чети под подразделения именно през Кюстендил. Кюстендилският пункт на българските македоно – одрински революционни комитети, по – късно придобило името тайна македоно – одринска революционна организация и вътрешна македоно – одринска революционна организация, съществува от 1896 година. Той е първият пограничен пункт, регистриран на територията на Княжество България по това време и именно от тук потеглят бойните формирования, но тук се събират средства, литература, кипи революционна дейност, която е характерна за пограничната зона, основно за пограничната зона, и липсва във вътрешната част, вътрешните предели на свободното отечество. Образно наречен, Кюстендил е вратата към Македония. Фокус: До кога градът изпълнява тази роля? Тази роля градът изпълнява до средата на 30- те години на ХХ век когато вече е натоварен със съвсем по – различни функции, но близо 40- 50 години като врата към Македония, кюстендилският пункт и Кюстендил е на своя пост. Така е при върховното усилие на българския народ Илинденско – Преображенското въстание, което избухва на 20 юли 1903 година. В града се съсредоточават множество бойни формирования, но той се оказва тесен за техния брой. Затова се налага изнасянето на част от четите в село Слокощица, в една изоставена фабрика и в местността „Сенокос” край село Жиленци. На „Сенокос” се събират четите, там бивакуват, там извършват своите обреди по освещаването на знамената, там потеглят по кървавия си път към Македония. Никола Течев, Григор Манасиев, поручик Топчев са само част от войводите, които съсредоточават четите си там. В Кюстендил, освен пограничния пункт, действа и един медицински пункт, разположен в село Раненци. Във втората половина на септември 1903 година, в града се съсредоточават 300 – 400 бойци. Създава се боен отряд, предвождан от поручик Сотир Атанасов, който се разполага по границата в района на „Девебаир” с основната задача да атакува и превземе Крива паланка. „Кюстендил осигурява достъп но и ограничава проникването в охраняваното пространство, не може да има освобождаване на македонските българи без Кюстендилския край ,няма инициатива или крупно събитие в Кюстендил да не е участвал.“ Отбеляза Ангел Джонев.
В края на церемонията присъстващите запазиха минута мълчание и сведоха глави пред паметта и безсмъртното дело на героите.
Освен годишнина от въстанието, на тази дата град Кюстендил отбелязва и своя официален празник.
Kuber press
|
