 Най-сериозен екологичен проблем е нередовното събиране и извозване на отпадъците, най-често качеството на въздуха в Кюстендил се определя като „нито лошо, нито добро.
Във връзка с проведена публична анкета относно обществената осведоменост и ангажираност на гражданите на община Кюстендил по политиките на качеството на атмосферния въздух е изготвен доклад с резултатите от допитването, публикувано на сайта на Община Кюстендил, предаде репортер на „Кубер прес“.
От събраната информация като най-съществен проблем в Кюстендил се очертават ниските доходи –62,8%, а след него се нарежда безработицата с 36,3%. Миграцията и липсата на грижа за околната среда са получили еднакъв брой посочвания -31,4% и това ги подрежда на трето място по значимост.
Живеещите в Кюстендил определят като най-сериозен екологичен проблем за града нередовното събиране и извозване на отпадъците –42,2%. Замърсеният въздух и лошата поддръжка на зелените площи и междублоковите пространства са посочени като втори по значимост казус–с по 36,3%. Лошото качество на питейната вода се нарежда на трето място с 29,4%, а липсата на чистота в града –на четвърто с 27,5%.
90,2% от респондените в изследването са заявили, че се интересуват от качеството на въздуха в града, а едва 9,8% не следят за това.
Най-често качеството на въздуха в Кюстендил се определя като „нито лошо, нито добро“–34,3%.
Като фактор с най-силно влияние върху качеството на въздуха е посочен отоплението с твърди горива. С три пъти по-ниски стойности по критерия „най-силно влияние“ са географската особеност на града, използването на автомобили и недоброто почистване на улиците. Като втори важен фактор, оказващ силно влияние върху КАВ в Кюстендил е използването на автомобили за предвижване в града, следван от недоброто почистване на улиците. Като най-слабо влияние върху КАВ според респондентите се очертава промишлеността.
Преобладаващо е мнението, че качеството на въздуха влияе на здравето на анкетираните –82,4%, 12,8% не могат да преценят дали това е така, а 4,9% не намират връзка между КАВ и тяхното здраве.
Съотношението между придвижващите се пеша и с автомобил е приблизително еднакво, съответно 55,9% и 45,1%. Колелото се явява алтернатива, но е рядко посочвано като начин за придвижване –12,8%. Само един респондент е посочил, че използва тротинетка.
Като най-често срещан начин на отопление на домакинствата, участвали в изследването, е чрез електроенергия –климатиците са посочени от 39,2%, а електрическите печки, духалки, радиатори и т.н., макар и на трето място в графиката, се използват от 19,6%. Газта се подрежда на второ място с 22,6%. Камина на дърва/въглища/пелети (14,7%), котел/камина с водна риза на дърва/въглища/пелети (13,7%), както и печката надърва/въглища/пелети (7,8%) са рядко посочвани като уреди за отопление, но взети заедно като отопление с твърдо гориво наброяват 36,2%.
Според повече от половината респонденти качеството на въздуха влияе върху заболяванията им –68,1%.
Близо половината от участвалите в проучването не са запознати с политиките и дейностите на община Кюстендил, които са насочени към подобряване качеството на въздуха –46,1%.
Kuber press
|
