 Конявската планина е приказка. Разказват я чудесните гледки, безкрайността, широтата, забележителностите, феномените. – съобщи за „Кубер прес” Силжия Михова – секретар на ТД „Осогово”.
Те са безкомпромисни разказвачи. Тях не можеш да накараш да замълчат.
Към Виденският дял на Конявската планина бе разходката на туристите от туристическо дружество „Осогово“ гр. Кюстендил. Маршрутът ни заведе до притихнали селца, покрай вековни дървета, ромолящи потоци, оброчни кръстове, скални светилища и образувания, места пълни с много история и живот...
Маршрутът ни започна от село Катрище, Кюстендилско, където ни очакваха, за да отворят параклиса „Св. Преподобна Петка“. След като запалихме по свещичка и се насладихме на чудесните гледки се спуснахме до пещерата „Дупката“ и скалните образования „Самотника“, „Кривогледия“ и „Змея“. Гледките към Рила, Пирин, Осогово ни омайваха. Красива феерия от златни цветове и ръждиво кафяво, както и напъпилите вече минзухари, пленяваха сърцата ни. Уж застудява, а топлотата на цветовете ни сгрява отвътре. Пролетта напира с пълни сили. Вървейки с приповдигнато настроение от красивата природа и чистия въздух, а може би и от мястото, след около два часа вече бяхме в местността „Манастира“. Разгледахме древното тракийско светилище от скални образувания, наречено „Провиралката“. Мястото е заобиколено от борова гора. Намира се на една голяма ливада. Красиво е през цялата година. Зеленина, багри, небе и един огромен безкрай. Местните хора вярват, че „Провиралката“ е природно чудо, което притежава много силна енергия и се носи предание, че детето на император Юстиниан също се е появило на бял свят, след като той довел жена си Теодора в светилището да изпълни ритуалите под скалата. Светилището се състои се от няколко големи скални блока, като в основата на масива се образуван тесен тунел, в основата на който оформя т.нар. "провиралище". Отворът е висок около 0.30 m, а дължината му е 1.5 m. През този процеп трябва да се провре бездетната жената, за да се сбъдне желанието да добие рожба. Според местните жители, ако човек се вгледа в скалата, ще открие прилика с женско тяло в гръб седнало на камъните, а за земята под него се вярва, че е полирана от успелите да преминат в желанието си да сбъднат мечтата си да добият рожба. В непосредствена близост са разположени два скални олтара, където ясно се отличават улеите, издълбани в камъка. Според други предания на това място траките са устройвали мистични ритуали за плодородие. По поляната около скалния масив са разпръснати едри плоски кръгли камъни. Според някои това са останки от древни маси за пиршества, според други пък са били олтарни камъни.
Запалихме по свещичка в църквата „Св. Георги Победоносец“ и след богата фотосесия с нашите водачи Лидка Василева и Райко Димитров се запътихме към село Долна Козница. Там ни очакваха скалните феномени „Олтара“, „Жабата“, „Барбароните“, „Трона“, скални ниши, олтари и скални образувания. Отивайки там, човек се чувства изгубен в безкрая. Достатъчно е да останеш за кратко, за да усетиш покоя.
Пътуването ще остане в сърцата ни със спомена за обширните територии и дива природа, красивите пейзажи, гостоприемството на местните хора, колорита на местния бит и култура.
Kuber press
|
