 Членове на туристическо дружество „Осогово” гр. Кюстендил се докоснаха на 4 октомври /Деня на интензивното ходене/ до изпълнената с история и природни дадености област Каменица. Село Гюешево – началната точка на похода, е широко известно с граничния пункт със Северна Македония.
Навярно мнозина са минавали транзит от тук, без да подозират за наличието на едно свято кътче с национална значимост – храм-паметникът „Света Троица”. Той е изграден в памет на загиналите български воини в Междусъюзническата и Първата световна война в боевете около Гюешево. В долната част на черквата е оформена и костница, в която почиват костите на загиналите 18 офицери и близо 1500 войници, дали живота си за българското обединение. Храмът впечатлява и с внушителните картини и икони, дело на изтъкнати майстори – Димитър Гюдженов, Дечко Миндов, проф. Никола Кожухаров, проф. Георги Христов. Цветните витражи пък „хвърлят” меки сенки с преобладаващ розов цвят и присъстващите могат да направят аналогия с прочутата Розова джамия в Иран. „Св. Троица” е осветен на 3 август 1930 г. от митрополит Стефан Софийски и само преди два месеца е чествал своя 90-годишен юбилей. Заредени с патриотичен дух, туристите поеха към съседното село Преколница. Там се отбиха до язовир „Руен“, където се порадваха на красиви папури. Някои туристи си спомниха, че допреди двайсетина години над селото е функционирала флотационна фабрика. Сега има Дом за хора с умствена изостаналост.
Основната цел на посещението в селото бе разглеждането на още една светиня – възрожденската черква „Св. св. Петър и Павел”, най-голямата в областта Каменица. Красивият иконостас е дело на майстор Коте Гюви от Сапарева баня, а колоните са изрисувани с флорални мотиви. В двора пък е запазена част от някогашното килийно училище. За съжаление, внушителният комплекс тъне в забрава и има нужда от спешни мерки, за да се запази за бъдещите поколения. Кюстендилци намериха прилики при градежа на двата храма, които са издигнати с помощта на доброволен труд и дарения, включително на земите под тях, на родолюбиви българи. Обядът в Преколница – точно до войнишкия паметник, завършващ с каменен макет на черешово топче, вдъхна нови сили на походниците. Така те поеха с бодра крачка по тясното асфалтово шосе към Долно село и крайната дестинация за деня – с. Кутугерци. Пътьом туристите се подкрепиха с дарове от богатия Кюстендилски край – орехи, ябълки, глог, и заключиха, че не случайно по същото време в общинския и областен център течеше Празник на плодородието. Любителите на народната медицина попълниха запасите си с шипки и черен бъзак за силен имунитет, който е особено важен в днешната епидемиологична обстановка. Природните красоти съпътстваха всяка крачка на туристите и те заключиха, че колкото изминати километри и маршрути да имат в региона, то все още не са опознали напълно този чуден край на България.
Kuber press
|
