 В Кюстендил с поднасяне на цветя и венци пред паметника Булиар бяха отбелязани 112 години от Независимостта на България.
На 22 септември 1908 г. в Старопрестолния град Велико Търново, княз Фердинанд обявява Независимостта на България с Манифест към българския народ. На историческия хълм Царевец присъстват хиляди българи и цялото тогавашно правителство, в лицето на министрите Андрей Ляпчев, генерал Данаил Николаев, Никола Мушанов, Александър Малинов, д-р Тодор Кръстев, генерал Стефан Паприков, Иван Салабашев и Михаил Такев. Ето какво е публикувано във вестник „Пряпорец” като спомен от този славен акт:
„Вчера в историческата столица на българските царе се извърши едно от най-великите събития в нашата нова история. Разкъсаха се формално и последните връзки, които толкова пъти внасяха студенина в приятелските отношения между България и Турция, и се съживи скъпата традиция, завещана нам от славното и велико минало на някогашна България – Българското царство се възстанови.” Председателят на Народното събрание, видният български общественик, юрист и политик Христо Славейков, се обръща към Фердинанд със следните думи: „ Ваше Величество, с провъзгласяването на Независимостта на България се изпълнява едно от най-важните желания на народа. За тази акция, поддържана и от държавата, с не малко значение, аз, от името на народното представителство, Ви моля, да приемете славните лаври като Български цар.” След него говори министър председателят Александър Малинов: „Ваше Величество, Държавните интереси, националното достойноство Ви продиктуваха светото решение да провъзгласите в това историческо и свето място България за независимо царство. Позволете ми от името на правителството да Ви моля да приемете титула Първи Български Цар. Живейте за щастието и величието на България! Ура!” Телеграми за провъзгласяването на Независимостта на Царство България се изпращат в цялата държава. Българският народ ликува. Този политически акт разкъсва и последните окови, спиращи развитието на държавата. Той връща след повече от пет века суверенитета на България и с достойнство отново я нарежда като пълноправен член в семейството на другите европейски народи. Независимото Царство България е признато от Великите сили през пролетта на 1909 година. Но да не забравяме, че възстановената и независима българска държава е факт, благодарение на усилията на няколко поколения българи – от Апостолите на Българския революционен централен комитет в Букурещ и Априлското въстание - до Апостолите на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Дълъг и трънлив е пътят, който изминават българските родолюбци, борещи се за независима и свободна България. Път, осеян с много кръв и саможертва. Това, което води всички тях по този път е вярата, че отдават силите и живота си за свято дело – свободата на своите синове и дъщери. Само силната вяра, изградена върху християнските ценности и добродетели, които пазят и закрилят българския народ през вековете, е тази, която им дава надежда, че делото им ще се увенчае с успех - защото то е праведно и справедливо и защото отхвърля многовековното робство и дарява свобода. Свобода, не само политическа, но и духовна.
Представители на местна и държавна власт, политически партии и организации почетоха всички, борили се за свободата, единението и независимостта на Отечеството ни!
Kuber press
|
