 Министър Николова разгледа картините на Майстора в Художествената галерия в Кюстендил.
Интересът на чужденците към дестинациите за здравен туризъм е голям и Кюстендил трябва да се възползва от тази възможност,това заяви вицепремиерът и министър на туризма Марияна Николова по време на срещата ѝ с представители на туристическия бранш в Кюстендил,съобщават от пресцентърът на община Кюстендил, предаде репортер на “Кубер прес”.
В дискусията участваха кметът на града Петър Паунов, зам. областният управител Матей Попниколов и зам.-министърът на туризма г-жа Ирена Георгиева.
Вицепремиерът уточни, че регионът има огромния потенциал да заеме важно място на картата на българския туризъм. Тук история, култура и използването на минералните ресурси вървят ръка за ръка от древността. В тази тежка кризисна ситуация медицинския, балнео- и СПА туризмът могат да бъдат силен стимул за отрасъла и връщането му към предишните нива, уточни министър Николова.
Министърът поясни, че един от рекламните клипове на Министерството на туризма, снимани съвместно с Асоциацията на екскурзоводите, е посветен на уникалната за България и Европа картинна галерия на Владимир Димитров-Майстора. През идващата седмица той ще бъде пуснат в социалните мрежи и големите телевизии.
Градът има много възможности за семеен и уикенд туризъм. Важно е да се предлагат привлекателни пакети, особено през есенния сезон, уточни министър Николова.
Тя цитира и данни от Единната система за туристическа информация (ЕСТИ), според които от началото на годината до 11 септември 2020 г. пренощувалите туристи в общината са 10 278. От тях 9 100 са били български граждани, а останалите предимно от Северна Македония, Италия, Гърция, Германия и Сърбия. В цялата област пък пренощувалите лица са 33 хил., от които отново по-голямата част са българи – 30 хил.
Министърът разясни пред бранша предприетите мерки от Министерството на туризма и правителството за насърчаване на бизнеса след кризата от COVID-19.
Кметът на града г-н Петър Паунов благодари на вицепремиера за срещата. По думите му туристическият сектор трябва да създава добра база и да става все по-привлекателен за младите хора, които да имат желание да се развиват в него. Туризмът е част от един по-добър живот и ние трябва да бъдем част от него, поясни г-н Паунов.
В рамките на дискусията бизнесът представи пред вицепремиера различни идеи и възможности за развитие на Кюстендил, както и проблемите, пред които е изправен. Те наблегнаха на ползите от минералната вода и необходимостта за увеличаване на местата за настаняване. Бе обсъдена и темата за професионалното образование в сферата на туризма и създаване на различни атракциони, които да привличат посетители в района.
Вицепремиерът и министър на туризма Марияна Николова разгледа картините на Владимир Димитров-Майстора в Художествената галерия в Кюстендил, която носи неговото име.
Галерията е първата за страната, специално построена за целта сграда. Интериорът е подчинен изцяло на идеята за създаване на подходяща среда за картините на Майстора.
Името на Владимир Димитров–Майстора галерията носи от 1961 г.
Неговото изкуство е тясно свързано с хората от Кюстендилския край – дълго време той живее и твори в кюстендилското село Шишковци.
Кюстендилската художествена галерия притежава най-голямата и основната колекция от творби на бележития художник – маслена живопис, акварели, тушове и рисунки. Картините на Майстора не могат да се сбъркат, защото са сътворени с неповторимостта на живописния и пластичен език на своя автор. Творчеството му заема основно място в общия фонд на галерията.
Владимир Димитров–Майстора е сред най-ярките фигури на българското изобразително изкуство. Роден е на 1.02.1882 г. в планинското селце Фролош, Дупнишка околия, в семейството на потомствени свещеници. През 1889 г. бъдещият художник заедно с баща си, който е инвалид вследствие на раняване като пазач на полски имоти, майка си, която е поела издръжката на семейството, и по-малката си сестра Йорданка се преселва в Кюстендил.
Майстора участва във всички общи художествени изложби, организирани от Съюза на българските художници. От 1929 до 1950 година урежда общо 18 самостоятелни изложби у нас и в чужбина.
Носител е и на най-високите отличия на страната за принос към националното ни изобразително изкуство – „Заслужил художник” – 1950 г.; „Народен художник” – 1952 г., юбилеен знак на Съвета за мир – 1959 г.
Kuber press
|
