 Ангел Джонев: Кюстендил приютява светинята на революцията -знамето, донесено от четата на Борис Сарафов.
В деня когато Кюстендил отбелязва своя празник пред паметникът на Тодор Александров бяха отбелязани 117 години он Илинденско -Преображенското въстание, предаде репортер на „Кубер прес“.
Официалното отбелязване тръгна с думите на писателя Димитър Талев:
“Не е достоен за свобода този, който не е способен да се жертва за нея“, във време в което думата свобода се употребява често с прекомерна лекота и липса на съдържание е важно да се обръща поглед към миналото и историята ни, каквото е Илинденско -Преображенското въстание от далечната 1903 година, когато българите от Македония и одринско въстават за да извоюват свободата от вековния турски поробител.
Днес в Кюстендил си спомниха за епичните битки, пролятата кръв и саможертвата на нашите предци, приели девиз ,думите от клетвата на Даме Груев в Солун:
„По-добре смърт отколкото скотски живот“. Илинденско -Преображенското въстание от 1903 година е второто най-голямо в България, след Априлското от 1876 година, неговата подготовка и организация е продължила десет години. Въстанието продължава дo октомври 1903 година, завършва трагично с над 300 неравни сражения, които се водят срещу 350 000 турска армия, загинали са над 1000 въстаници, опожарени са 201 села и са избити над 4600 човека от мирното население. Потушеното кърваво въстание довежда у нас над 30 000 бежанци, първите от които са приютени в Кюстендил, града приютява и новите Апостоли на свободата, Даме Груев, Гоце Делчев, Тодор Александров.
Общественикът-историк Ангел Джонев определя въстанието така:
“На Илинден пожарът изгори турското робство и всички станаха свободни по своему, делото на илинденци стана спомен. Споменът надрасна времето и бурите, въстанието се превърна в епопея, а жертвите в герои.“
В изявление пред медии историкът Ангел Джонев поясни, че не напразно още в края на 19 век ,наричат Кюстендил вратата към Македония, града е разположен на междината между робството и свободата. Кюстендил дава своя принос в продължение на десетилетия, оттук плеяда от революционери, града е тяхната тилова база.
“Кюстендилци участват в различните нива на организацията на въстанието и в сраженията отвъд границата. През Кюстендил преминават значителен брой четници през 1903 година. Кюстендил приютява светинята на революцията -знамето, донесено от четата на Борис Сарафов, борци за свобода.“, отбеляза историкът Ангел Джонев.
С решение на ОБС Кюстендил от 1998 година 2 август за официално честване на Илинденско -Преображенското въстание по предложение на тогавашния председател адвокат Анани Константинов, обобщи Ангел Джонев.
Кюстендилци, представители на държавна и местна власт, на политически партии, организации и на Православната църква свеждайки глави, на колене почетоха всички дали живота си за свободата на България. Цветя и венци бяха поднесени пред паметникът на Тодор Александров.
Организатор на отбелязването на 117 години от Илинденско -Преображенското въстание в Кюстендил е общински отдел „Култура и духовно развитие“.
Kuber press
|
