 В читалище „Братство 1869” беше открита фотодокументална изложба по повод 137-годишнината от рождението на известния български композитор Георги Горанов,съобщи за “Кубер прес”, Иван Андонов председател на читалището в Кюстендил.
Георги Горанов е роден в бедно семейство в Кюстендил. Като ученик в педагогическо училище в родния си град учи цигулка и други музикални дисциплини при Карел Махан. Ръководи училищен хор и малък оркестър, за нуждите на който композира песни, пиески за оркестър, хармонизира и разработва народни песни.
Към 1899 г. ръководи хора на работническото просветно дружество „Класово съзнание“ в Кюстендил. През 1900 г. композира марша „Дружна песен“ /„Песен на труда“/ по текст на Георги Кирков. Маршът се запява от хора и добива широка известност. Чрез хора на студентите песента бързо се разпространява из цялата страна, като става една от най-популярните български работнически песни.
След завършване на педагогическото училище Георги Горанов отива в Загреб да учи музика, но не го приемат, защото установяват, че е болен. Умира от туберкулоза в Кюстендил.
Според данни Георги Горанов е композирал около 80 песни, инструментални и оркестрови пиески и изготвил за отпечатване сбирка „Майски песни“. Засега са известни: „Песен на труда“ – отпечатана партитура за мъжки хор, „Я запей ми, македонко“ – отпечатана партитура за еднороден хор, „Юнак на гора думаше“ – отпечатана за двугласен хор, и в ръкопис маршът „Освобождение“. Автор е на много произведения за мандолинен оркестър и цигулка, валсове, мазурки, полки и др.: „Пролетна зора“, „Виктория“, „Край Осогово“, „Овчарче“, „Хубава си моя горо“, „Пролетна нощ“, опус 7, опус 5 и др.
Създадената през 1953 г. към читалище „Братство“ Детска музикална школа носи неговото име до 1988 г.
Родната къща на композитора е реставрирана и е обявена за паметник на културата. Намира се на ул. „Георги Горанов“, в източната част на Кюстендил и е паметник на културата от местно значение.
Kuber press
|
