 Това е Краището – малко познато късче от България, но пълно с изненади!
По острите върхове на Гребен планина се запътихме, туристите от ТД „Осогово“ гр. Кюстендил,съобщи за “Кубер прес”, Силвия Михова секретар на ТД Осогово.
Началото на прехода започна от Драговската махала. Намира се между трънските села Врабча и Филиповци. Маршрутът е зареждащ. Вече е много добре маркиран от туристите от трънското дружество. Много е панорамен и през цялото време от двете страни има невероятни гледки. Преходът не е лек, петстотинметровата денивелация ни даде възможност да се насладим на ширналите се обширни пасища, който сериозно засилват усещането за планински простор, а и омекотяваха земята под краката ни.
Драговското врело е много впечатляващо. Там направихме и първата фотосесия. Реката е създала десетки водоскоци, водопади и причудливи форми в скалите. Представлява река, която минава през много тесен планински проход, дълъг над 1 километър, който в най - долната си част става широк.
Вървейки по стария римски път сред скален венец и много зеленина, ни очакваше входа на Бежанската пещера. Тя е около 62 м. и е сравнително голяма.
Цялата група с нетърпение очакваше предстоящото изкачване на връх Драговски камък (1118 м), или както е по-известен Трънския Матерхорн, наречен така заради пирамидалната му форма. Не, той не впечатлява с надморска височина. Интересен е с 360 - градусовата гледка, която предлага. Всичките ни усилия към върха си заслужаваха, защото от всичките си страни е обграден с красиви и безкрайни пейзажи. След кратка почива, лека закуска и фотопауза се отправихме към панорамната скала Станкьов камък /1050 м/. Картините, които се разкриваха пред нас, приближавайки се към него подбуждаха в нас желанието за снимки... снимки и пак снимки. Въпреки мрачното време тук може да се събере богата палитра от цветове, усещания и емоции. Но изненадите ни не свършваха до тук. Очакваше ни Врабченския водопад, където се разхладихме и си починахме. Това е място, което си струва да се посети. Вълшебно място, към което винаги нещо ще ни тегли. Трудно се разделихме с него. Обръщаш се назад и пак ахваш.
След един час по живописна пътека сме вече в село Трънска Банкя. Селото гъмжи от минерални извори. В западния край на селото минахме покрай разделената на две къща, според Ньойския мирен договор - половината в България, а другата половина в Сърбия. Къщата вече е реставрирана. Мястото е обозначено с гранитна пирамида, която е за граничен знак. Днес можеш на воля “да прескачаш границата” и да се разхождаш из Сръбско, да се връщаш в България и пак, и пак...
За около 30 минути стигнахме до махала Богоина. Някога е била част от село Петачинци – българско село с пет махали. За огромно съжаление, през 1920 година 4 от махалите, т.е. почти цялото село попадат на сръбска територия в резултат на Ньойския договор. Вече бяхме към края на нашата екскурзия и си направихме заслужена почивка в заведението Рибарника, където опитахме прясна пъстърва.
Предстоеше ни преминаването през двата тунела. Те са били прокопани в навечерието на Балканската война. Имало е проект през тях да преминава теснолинейка, която да свързва Трън с Цариброд (днешен Димитровград), който тогава е бил в пределите на България. Теснолинейка така и не минава, но два от тунелите остават на наша територия.
Насладихме се на бушуващите води на реката на най-тясното място на каньона. За огромно съжаление мостчетата на ждрелото над река Ерма се бяха доста амортизирали и не можеше да се премине над реката по тях.
Оставихме планината, заредени с енергия и емоции и се отправихме към паркинга, където ни чакаше автобуса.
Ако имате път натам, непременно го посетете. Освен страхотна почивка, там може да се насладите и на много красиви места, които да посетите. Като за един ден разходка хич не е зле, нали!
Автор: Силвия Михова – секретар ТД „Осогово“ гр. Кюстендил
Kuber press
|
