 Нека помним саможертвата на всички герои –синове на майка България паднали за свободата на страната.
В Кюстендил с едноминутни мълчание представители на държавна и местна власт, на партийни и граждански организации,граждани,деца от ОДЗ “Славейче “Кюстендил в Кюстендил се поклониха пред паметта на априлци отбелязвайки а 142 години от избухването на Априлското въстание,поднесени бяха цветя и венци пред паметника на Булиар,организатор на честването – Община Кюстендил,предаде репортер на “Кубер прес”.
Кюстендил дава новите апостоли на свободата Даме Греув, Гоце Делче и Тодор Александров-смелите продължители на априлската епопея…….
След неуспеха на Старозагорското въстание от 17.09.1875 г., апостолите под председателството на Стефан Стамболов се събират в Гюргево на 11.11.1875 г. и до 25.12.1875 г. съставят план за ново въстание, което трябва да избухне през май 1876 г.
Страната е разделена на 4 революционни окръга: Първи – Търновски, Втори – Сливенски, Трети – Врачански и Четвърти – Пловдивски -Панагюрски. Още през януари 1876 г. апостолите идват в страната и започват усилено подготовка на въстанието.
Най-широка и активна е подготовката в ІV революционен окръг с главен апостол Панайот Волов, заменен по-късно от Георги Бенковски. За център е избрано Панагюрище.
На 14.04.1876 г. в местността Оборище се свиква Общо събрание, което гласува специални пълномощия на главния апостол Георги Бенковски. Определена е и датата на въстанието (01.05.1876 г.), но се намира предател (Ненко Терзийски).
На 19 април от Пловдив в Копривщица пристигат заптиета, за да арестуват водачите и Тодор Каблешков вдига въстанието на 20.04.1876 г. Конакът е превзет. До Панагюрище е изпратено „Кървавото писмо”. Бенковски и Волов незабавно обявяват въстанието. Населението се събира на площада, където се освещава знамето, ушито от Райна Попгеоргиева. Бенковски сформира известната „Хвърковата чета”. Въстават селата в Средногорието и Родопите: Перущица, Батак, Брацигово и др.
Турците най-напред нападат Стрелча, след това Клисура, която се брани героично, но е опожарена на 26 април. Следващите дни боеве се водят за Панагюрище, което е превзето и опожарено на 30 април. Разорени и запалени са повечето от въстаналите селища в района.
Георги Бенковски пада убит от засада до р. Костина, Тетевенско.
Въстанието в Родопската област избухва на 21 април и продължава повече от седмица. На 5 май Батак е разсипан, жестоко са избити жените и децата в църквата. На 7 май пада Брацигово. Героична и трагична е защитата на Перущица чрез саможертвата на Кочо Честименски, Спас Гинев и други мъже и техните семейства.
В Търновско въстанието е обявено на 28 април. В селата Бяла Черква, Михалци, Мусина и др. поп Харитон и Бачо Киро Петров сформират чета от около 200 души, която стига в Дряновския манастир. Башибозук и редовна турска армия с над 10 хиляди души и две оръдия обгражда манастира и започва 9-дневната Дряновска епопея. На деветата нощ въстаниците щурмуват обсадата и около 40 души се спасяват, сред тях е и Бачо Киро, но по-късно заловен и обесен в Търново. Разбити са и другите две чети – Габровската на Цанко Дюстабанов и Тревненската начело с Христо Патрев. Потушено е въстанието и в Батошево, Кръвеник и Ново село.
В Сливенски окръг няколко дни в Балкана действа четата на Стоил войвода, към която се присъединява и Иларион Драгостинов.
Във Враца на 18 май е даден сигнал за въстание, но съзаклятниците скоро се разпръскват поради своята малобройност.
Грандиозен по своя международен отзвук е походът на Ботевата чета от кораба „Радецки” и Козлодуй до Врачанския балкан, където на 20 май (1 юни) 1876 г. намира смъртта си гениалният поет – воеводата Христо Ботев.
На 16 май при Тутракан преминава четата на Таньо Стоянов от 20 души, която е разбита в района на Попово.
Kuber press
|
