 По покана на Трънското туристическо дружество туристи от ТД „Осогово“- Кюстендил се включиха в изкачването на връх Големи връх с височина 1480,5м - първенецът на Ерулската планина,съобщи за “Кубер прес”, Силвия Михова секретар на ТД Осогово-Кюстендил.
“Първата ни отбивка бе до едно ново Земенско бижу – манастирът "Свети Пантелеймон" в с.Смиров дол. Респектиращ по размери, с ювелирен мраморен олтар, красиви светини и уникална стенопис, този храм е поредният Манастир, възстановен или открит в последните години. С право този район може да се нарече Новата Света Гора!” добави тя.
Над 200 души взеха участие в изкачването на първенеца на Ерулската планина по новия туристически маршрут „Горочевци – Големи връх”. Изкачването е първото по този маршрут, който беше направен наскоро от Трънското туристическо дружество. Сборният пункт беше в началото на село Горочевци, а пътят общо в двете посоки - 13 км. Маршрутът е интересен и по него се редуват участъци на открито и преминаване през борови, букови гори и красиви ливади, които бяха вече изпъстрени с пролетни билки и рядко срещани растения. Най-живописен бе финалът – достигането на Големи връх /1480,5м/, от който въпреки маранята се откриха хубави гледки към планините на Верило-Руйската верига, Краището, Рила, Витоша и др. Името на планината идва от закътаното в северните и части селце Ерул, което според легендите било заселено от рудничарското племе херули /част от готите/, добивало злато в района. Когато слязохме обратно в селото се порадвахме на приятната зеленина и ведра атмосфера на градината на комплекс „Горочевци”, в който хапнахме боб чорба, специално приготвена от стопаните на комплекса - подарък за всички, участници в изкачването. Истинско удоволствие беше да се видят на едно място толкова много позитивни и щастливи хора. Сърдечно благодарим на организаторите от трънското дружество за чудесната организация.
На връщане към родния край се отбихме до манастирът „ Св. Петка” в трънското село Пенкьовци. Той има стара история, за която не се знае почти нищо. Исторически източници дават основание да се смята, че в периода 14-15 век е опустошен и изоставен. Настоящият храм „ Света Петка” е от по-късно време и се свързва с традиционно силния култ на местното население към светицата. Местните разказват, че църквата стояла няколко десетки години затрупана под могила от пръст, за да бъде спасена от посегателствата на злосторници. Един ден, когато в селото нямало живи хора, помнещи и знаещи за затрупания храм, местен пастир забелязал, че една от козите му ближе нещо метално. Оказало се , че това е кръстът от купола на стара църква. Хората я изровили от пръстта, а в средата на 19 век пристроили кръгъл притвор, характерен само за този район в страната. През същия период към югозападната фасада е изграден открит притвор. Към дървените колони са изградени и декоративни висящи аркади, характерни за архитектурата на този край. Стенописите са от 1867 година и се приписват на македонския зограф Зинофия, но в храма има и по-стари фрагменти, някои от които покрити с дебел слой мазилка. През 20-те години на 20 век е вдигната камбанарията от масивно дърво, дело на местен дърводелец – Христо Стойнев Богданов, който е правил дограмите на царския дворец – Царска Бистрица. Близо до църквата има стара двуетажна сграда с няколко стаи, където е имало килийно училище, а по-късно местни младежи са обучавани за духовници. До 60-те години на миналия век в нея се е помещавала и прогимназия.
Чудните кътчета ни карат все по-често да се връщаме при тях, тъй като и най-доброто описание не може да даде представа за онези несравними гладки, запечатани за векове.
Силвия Михова
|
